Путеводитель по сайту Отличия ЛитСалона от других сайтов

Любопитни Манифести – 1

Любопитни Манифести – 1
 
     


ЛЮБОПИТНИ МАНИФЕСТИ

 

(ПОЛИТИСТИКА — ЧАСТ І)

 

Христо МИРСКИ,       София,  2000,  2007

 
 
     [ Тъй като това е цяла книга, то идеята за корицата (разгъната) е следната: в лявата половина, която идва отзад, в долната ù част, се вижда земното кълбо с континентите, около което има малък пръстен по екватора (като на Сатурн), от който някъде в долната част излиза разширяваща се ивица достигаща 2-3 см в мястото на сгъвката на корицата, а после в предната (долна) част на листа тази ивица се разширява още, като в десния край достига ширина около 10 см; в тази ивица вече се вижда хорска тълпа (на някаква манифестация) на сив фон, които носят плакати с по три главни букви, на всеки от които, почвайки от десния (и преден) по-широк край, се чете следното: "ДДД", "ЗЗЗ", "ККК", "ННН", "ППП"(може би и "РРР"); фона на корицата е неутрален (небесно син, да речем), и в дясната (предната) част има място: отгоре — за заглавието и автора, а отдолу (под ивицата) — за издателството (и каквото още потрябва). ]

 

     

 

СЪДЪРЖАНИЕ


     В тази част:

     Предговор
     Манифест на ДДД
     Приложение към ДДД
     Манифест на ЕЕЕ
     Манифест на ЗЗЗ
     Приложение към ЗЗЗ
     Манифест на ИИИ
     Манифест на ККК
     Манифест на ННН

     В следващата част:

     Манифест на ППП
     Приложение към ППП
     Манифест на РРР
     Приложение към РРР
     Манифест на ССС
     Манифест на ТТТ
     Манифест на ФФФ
     Манифест на ЦЦЦ
     Приложение към ЦЦЦ
     Следговор
     Добавка: УРА, възможно ли е?

 


 

ПРЕДГОВОР


     Според определението на автора "политистика" е всичко, което може да се каже за социалната политика — било то теоретично изследване, документалистика, сатира, памфлет, някаква проза, или пък тяхна смесица, така както живота, изобщо казано, е смесица от всякакви, както хубави, така и лоши неща. Да определиш, значи да ограничиш, казват умните хора, а такава е и етимологията на тези думи ("о-предел-ям", т.е. слагам някакви предели или граници), и, в този смисъл, един не съвсем точно очертан публицистичен жанр не би трябвало да губи, а по-скоро да повиши читателския интерес, подобно на начина, по който една добра смеска кафе, например, има по-хубав вкус от всеки един от сортовете.
     Тези "Манифести" са хем твърде сериозни за да бъдат четени преди лягане, хем твърде парадоксални за да се възприемат много сериозно, но какво са парадоксите, ако не това което стои извън нашето знание и паралелно на него (най-често, защото знанието ни е достатъчно ограничено за да обхване и тях). Те уж са пародии на Комунистическия Манифест на Маркс (съдейки по началото на всеки от тях), но това е само дребно формално сходство и по своята същност те са по-скоро пародии на всичките демократични партии, т.е. на системата на (много-) партийността, оттам, респективно, те критикуват политиката и политиците изобщо, демокрацията, че и елементарността и вулгарността на народа (който в латинския език неизбежно е вулгарен). От една страна те са твърде логични, ако се четат внимателно, но от друга — са си направо утопични. В същото време, обаче, те са дълбоко иронични и поучителни за всеки, който намира удоволствие в самия процес на разсъждение, или, както още се казва, в спекулативното познание, т.е. в знанието заради него самото, а не заради ползата му във всекидневието.
     Можете да ги приемете и като вид политическа фантастика (но в която има повече наука и логика, и по-малко измислици, отколкото обикновено е прието), или като научно-популярна разработка за демокрацията (нещо, което съвсем не е излишно в страни с малко опит по въпроса), или просто като политически памфлети (защото е запазен основния елемент за речта на политика, а именно: да се говори само pro за своята страна и contra за другите). Към някои Манифести има и Приложения, където се схематизира математическия модел на предложената идея, които са съвсем сериозни, но могат да бъдат прескочени, ако Ви се сторят трудни за четене. Други пък са направо комични, но това не ги прави съвсем нереални, ако се подходи разумно към въпроса. Основната свързваща ги идея е това, че всеки един от тях предлага някакъв идеален (в дадено отношение) демократичен модел, който е по-добър от всяка от съществуващите (и съществували) демокрации, което пък дава правото на някои да нарекат книгата и антидемократична (само дето "антито" е във връзка с наивните ни и еуфорични схващания за съвременните демократични форми, а не е по отношение на идеята за демокрация). Във всеки случай те звучат интересно, или поне на автора му беше интересно да ги напише, така че може би ще се намерят някои читатели, които да разделят неговото мнение.
     Казват, че на времето, в Древна Гърция, имало един Хезиод, който делял хората на три групи според способността им за мислене, а именно на: а) такива, дето мислят сами; б) такива, дето мислят като другите; и в) такива, дето изобщо не мислят. Последната категория имат това предимство, че те са най-щастливите от всички, факт забелязан още от прабиблейски времена, за да даде основание за поява на притчата за Адам и ябълката на познанието, така че нека ги оставим да споделят поредния екшън пред видеото за да станат още по-щастливи. Първата категория е твърде малочислена и те са така дълбоко вглъбени в своите мисли, че нямат нито време нито желание да четат това, което другите пишат, така че тях пък да оставим насаме със себе си. Тази книга има за цел да помогне на някои от средната група като ги убеди, че не е лошо ако те понякога се опитват и да помислят малко за демокрацията.

     С надеждата, че читателя, все пак, ще намери нещо ценно в тази книга и няма да ругае автора за пропиляното му време, последният оставя първия насаме с този политически "миш-маш".


     1996 - 2000, 2007,  София,       Христо Мирски
 


 

МАНИФЕСТ НА ДДД

 

(ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНА ДИКТАТУРА)


     1. Историята на всички общества, поне от 25 века насам, е история на смяна на демокрация с диктатура и обратно! Още в Древна Гърция непрекъснато са се сменяли периоди (най-често десетилетия) на някаква форма на демокрация (без това да се отнася за робите, разбира се) с поредни периоди на тирания (наричана така, тъй като техните Диктатори са били наричани Тирани). Подобна смяна се е осъществявала и по времето на Древен Рим, когато времена на демократично управление са се заменяли с времена на абсолютна монархия. След разпадането на Римската Империя се появяват редица феодални монархии, които за повече от десет века предизвикват такъв стабилен застой (тих и спокоен като самата смърт), че да дадат основание на целия свят след изтичането му да обяват новите тенденции за Възраждане (т.е. "ново раждане"). И, разбира се, Възраждането започва с ограничаване властта на абсолютните Диктатори (било то на Папата, било то на някой Монарх), защото диктатурата вече доста е била омръзнала на хората. После в някои страни се запазва Монарха като Диктатор, но се ограничава неговата власт, а в други страни той се отхвърля, но на негово място се появява Президента (т.е. човек, стоящ пред всички, или с най-голяма власт), защото в природата не може да има празнини, а без никакъв Диктатор работата просто не върви! Така или иначе, процесът на смяна на диктатурата с демокрация и обратно е напълно естествен и неизбежен и тук е мястото да направим два съществени извода, а именно:
     а) както демокрацията, така и диктатурата, си имат своите предимства и недостатъци;
     б) съвършенството се постига само в процеса на смяна на едната форма на управление с другата.
     Демокрацията, както е известно, е положителна с това, че дава възможност на всеки да изкаже своето мнение по всички въпроси, които го вълнуват. Но тя е и отрицателна със същото! Защото никои не ни гарантира, че хората си знаят интереса, нито че правилното мнение е това на болшинството, а още по-малко, че то е в интерес и на малцинството. От друга страна, както големите интелекти, така и големите глупаци са малцинство и няма никаква гаранция, че подтискането (дори по демократичен път) на мнението на малцинството е триумф на разума над глупостта а не обратното, и това е нещо, което не бива никога да се забравя! Казано по друг начин, ако приемем, че човек е грешен (а надали някой ще оспорва това), то демокрацията позволява на всеки да си греши свободно и неограничено, като по този начин често се получава ескалация на грешките, вместо затихването им. При това, обаче, по чисто психологически причини, тъй като човек, както се казва, не вижда и гредата в своето око, но вижда и сламката в чуждото, се създава възможност той да се поучи и от своите грешки, понеже има възможността да разбере чуждите, които най-често се оказват аналогични на неговите! И все пак основното предимство на демокрацията е в свободата на изявата, която води до подпомагане в търсенето на пътища (идеи, решения, и прочее), и затова демокрацията е най-адаптивното управление, ако се налага някаква промяна и нагаждане към нови условия, или, казано на технически език, при нея отрицателната обратна връзка от страна на народа (обекта на управление) към управителното тяло е най-силна.
     Диктатурата, от своя страна, обръща недостатъците на демокрацията в свои предимства, но и обратното! Ограничаването на свободата води и до ограничаване на човешката глупост, ако Диктатора е умен и прозорлив, но до подтискане на разума и прогреса, ако той не е такъв (а твърде често става точно така). Казано по друг начин, диктатурата подтиска естествената греховност на народа (доколкото тя подтиска свободата въобще), но дава възможност за развитие на някои специфични "грехове" (често присъщи и на самия Диктатор), като жестокост и насилие, например. При това, обаче, ако Диктатора е достатъчно твърд и безкомпромисен, или, както се казва, притежава "железен юмрук", то диктатурата се оказва най-подходяща за постигане на целта, за която той е дошъл на власт, което ще рече че диктатурата пък е най-ефективното управление.
     Така се стига до извода, че истината е някъде по средата, т.е. в някакъв компромисен вариант. Досега, в различни времена и държави, са намирани редица компромисни решения, като например: Парламентарната Монархия, двукамерните Парламенти, Президентската Република, и Демократическия Централизъм. Ала всички тези опити са извършвани само в пространството, но не и във времето! А доколкото човек, все пак, не е Бог, то той е твърде слаб и никога не е успявал да примири напълно тези две крайности в едно и също време и затова винаги се и движил по лъкатушен път — ту към едната, ту към другата крайност — като по този начин е създавал самоилюзия за среда, т.е. усреднено във времето. Ние от Движението за Демократична Диктатура (ДДД) просто признаваме тази динамика във времето и вместо да я отхвърляме я узаконяваме, защото, искаме или не, но живота в нашата Вселена се крепи върху цикъла (с добавяне на някои нови елементи) и без цикъл няма и не може да има постоянно и устойчиво развитие. Именно в това е разковничето за успеха на нашето движение!

     2. Преди да поясним, обаче, към какво по-точно се стремим, нека се опитаме да подходим идеализирано към въпроса като извлечем максимум полза както от демокрацията, така и от диктатурата, т.е. да очертаем идеалните демокрация и диктатура, а именно:
     а) Идеалната демокрация е тази, която дава възможност за осъществяване на представителна извадка (ако използуваме статистическия термин) от народа, която да актуализира в законово отношение размитите понятия за добро и лошо, както и да взема решения по всички принципни въпроси (по стратегията, не по тактиката) от развитието на страната. Представителността на извадката трябва да гарантира, че Парламента е изразител на душевността на народа, именно на средното (или "вулгарното", ако застанем по-близо до латинския), а не на най-доброто (или пък на най-лошото, съответно). Никога досега, това не е било реализирано в идеалния случай, като най-близко до истината е стоял, може би, Хореопага, или Парламента на Древна Атина (ако не броим робите и жените за хора), където са били избирани по 10 души от 50-те рода (дема), чрез жребий или някакъв друг начин приет сред самите демове. В днешно време всички Народни Представители се избират, по замисъл, като най-добрите представители на народа (макар че твърде често на практика, поне у нас, се получава, че те притежават само: високо самочувствие, посредствен интелект и примитивни емоции!). А според нас всичко в Народните Представители трябва да бъде посредствено, т.е. средно!
     Това, обаче, няма нищо общо, нито с Правителството, нито с Комисиите към Парламента, нито със съставянето на законите), а най-добра представителност в това отношение може да се получи чрез случаен избор по няколко параметъра (пол, професия, образование, възраст, етническа принадлежност, вероизповедание, и други), или просто чрез някакъв случаен избор! Не по-малко важно е също така самите Народни Представители да не участвуват при вземането на конкретните тактически решения, или при изработването на законите (което е работа на специалистите), а само при тяхното гласуване. Иначе можем да бъдем сигурни, че понятието "народен представител" ще бъде едно contradictio in adjecto (противоречие в определението), в смисъл на "непредставителен представител". В демократичен период, разбира се, върховният орган е Парламента и не може да се говори за Диктатор, така че най-високата личност е неговия Председател.
     б) Идеалната диктатура е тази, която строго преследва поставената цел и отрича всички мнения, които пречат за постигането ù, като сурово наказва тези, които "слагат прът в колелата" на диктатурата. Тук се вземат преимуществено тактически решения за движението към целта и ако основна цел няма, т.е. ако целта е просто да се живее интересно, то Диктатора изпитва сериозни трудности в управлението си или се оказва направо излишен. Това, естествено, няма (или поне не би трябвало да има) нищо общо с начина, по който Диктатора идва на власт или си отива (няма никакви проблеми това да става чрез някакъв избор), но щом веднъж поеме държавното кормило в ръцете си той има пълното право да разпусне всички демократични институции.
     в) Неразривно свързан с въпроса за идеалната демокрация е и този за ролята на партиите при демокрацията, като изразителки на (всъщност, пристрастното) мнение на отделни народни слоеве, по редица стратегически и тактически въпроси — роля на инициатори на дейности в интерес на тези слоеве. Доколкото, обаче, всяка партия представлява някакво самостоятелно тяло, то тя си има и свои собствени интереси, които далеч не винаги съвпадат с тези на частта от народа, която тя представлява. Това е така не само защото партиите заемат междинно място между народа и органите за управление, но и поради факта, че членовете на всички партии в дадена страна обикновено не надвишават десетина процента от населението ù, а останалите 90 % не са директно представени! Нещо повече, народът избира своите представители само измежду тези, които се кандидатират за това, а няма никаква гаранция, че именно те са най-адекватните изразители на интересите на даден кръг хора, нито че ситуацията ще се запази такава през целия мандат на Парламента.
     По този начин всички традиционни Парламенти в днешно време се явяват изразители на желанията на партиите, а не на самия народ! Това което е важно за демократичното управление е тъкмо инициативната роля на партиите, възможността за преки дискусии между техните представители на едно място, където, поради намаления брой хора, те могат да се чуват добре, желанието за по-добра лична изява на отделните партийни членове, но ... но тяхното място не е в Народното Събрание (което трябва да е представителна извадка на населението) и, тогава, единствения начин да запазим партиите е като ги отделим в аналогично Партийно Събрание, което да служи и като резервуар за избиране на изпълнителни и съдебни органи, но което да е подчинено на Народното Събрание!

     3. Сега вече остава да разрешим въпроса за обединението на идеалната демокрация с идеалната диктатура във времето, но това ще става просто като ги редуваме по за четири години (например) и най-много два мандата! Не е разяснено още как ще се избират Парламента и Диктатора, съответно, така че да се гарантира възможността за непрекъснатата им смяна, както и другите органи на властта. Ние предлагаме следното:
     а) Демократичният Парламент се избира от поредния Диктатор в условията на диктатура! За това няма никакви пречки, тъй като изобщо не са необходими свободни избори — те ще се правят на компютър по установени критерии, в определена последователност на приложението им, като винаги ще може да се провери дали критериите са удовлетворени (макар и да не може да се докаже, че избора е наистина случаен, тъй като, изобщо погледнато, случайността е просто мярка за ограничеността на познанията ни). Важно е да се отбележи, че този случаен многопараметричен избор на Народното Събрание ще гарантира не само представителността на избраните Народни Представители, но и текущото следене на политическата ориентация на народа, нещо което никой досегашен Парламент не може да осигури и след известно време (но често преди изтичане на мандата му) той се оказва несъответствуващ на моментните политически виждания на народа, защото народа лесно мени вижданията си, но партиите, водени от техните интереси и амбиции, твърде често изостават от текущите тенденции. В нашия случайно избран Парламент няма инерционност, защото ако приемем, че само 10% от населението членува в политически партии, то същото ще е положението и в този Парламент и, следователно, той няма да има никакви морални задължения за вярност към избрана партия, коалиция или, въобще, позиция, т.е. това ще бъде един наистина свободен и обективен Парламент!
     Що се касае до заинтересоваността на Диктатора да освободи политическата сцена за демокрацията когато мандата му изтече, то е ясно, че в условията на световно проникване на информационните медии дори и от космоса, и при предварително известен срок на управлението му, тук трудно нещо би могло да се укрие или изопачи. Освен това, нека не забравяме и един чисто психологически момент, а именно, че Диктатора най-често налага своята власт защото е убеден в справедливостта на мерките, а не защото е лош, зъл или порочен (както някои са склонни да мислят), и като така той винаги има искрени последователи и държи на мнението на народа, а единствения начин той отново да бъде избран (евентуално) след демократичния период е ако той добре се представи през диктаторския!
     б) Диктаторът се избира от демократичния Парламент в условията на демокрация! Това е най-добре да става чрез непряко гласуване в Парламента по предложения на Партийното Събрание или други инстанции, като точната процедура, естествено, трябва да бъде уточнена от закона и може да има няколко кръга. Възможно е да се приеме и пряко всенародно гласуване, но при един наистина представителен Парламент, това би било само скъпо и неоправдано усложнение, което може да даде и по-лошо решение поради "зашумяване" на гласа на народа (защото тъй нареченото стадно чувство е пропорционално на големината на "стадото"). След като Диктатора, обаче, поеме поста си той обикновено разпуска Парламента и Партийното Събрание, като ненужни, тъй като много и противоречиви мнения предимно пречат за постигането на целенасочено управление, но той може да поддържа свои помощни органи, избрани на базата на (части от) гореспоменатите органи.
     Заинтересоваността на Парламента да не продължава своя мандат и така да препятствува идването на власт на предстоящия Диктатор се гарантира аналогично от Конституцията и медиите, но налице е и психологичния момент, че в този случай Народния Представител е просто един посредствен гражданин и това е само негово гражданско задължение (нещо като задължителната военна служба, да речем), като ние дори предлагаме да съществува някаква процедура за отказване от народно представителство, ако човек наистина не го желае, и избор на заместник по аналогичен начин чрез компютърна програма. Добре би било да си представяме Народните Представители като един вид зрители в театър от особен вид, където вместо пиеси им се представят скучни законопроекти за мнение — те не управляват (за това съществуват Правителството и местните органи на властта), те не съдят (за това си има съдилища), те не правят политическа кариера (за тази дейност съществуват политическите партии и Партийното Събрание), те само изразяват свещения vox populi (глас народен) за това какво е текущото схващане за добро или лошо.
     в) Що се касае до останалите власти то те се избират вече в условията на съответния полупериод (на демокрация или диктатура) по начин характерен за полупериода, като точната процедура трябва да бъде законово фиксирана. В общи линии, обаче, по време на диктатурата всичко се решава единолично от Диктатора, за което той си носи и цялата отговорност, а именно: той лично назначава Правителството, утвърждава местните органи на управление, както и съдебните власти (с изключение на Конституционния Съд, който се избира от съдебните институции), изпраща и освобождава Посланиците и Консулите, а дали при това той ще използува услугите на някои демократични органи на управление, дали ще симпатизира на някоя партия или не, дали ще плаща много пари на различни, наши или чужди, научни консултанти, или ще решава всичко на своя глава — това си е лично негова работа.
     Аналогично, през демократичния период Парламентът е този, който избира Партийното Събрание, утвърждава Правителството, провежда изборите за местни органи на управление и за съдилищата, по предложения на политическите партии, и утвърждава промените в състава на посолствата. Във връзка с Партийното Събрание трябва да направим едно уточнение, защото Парламента не провежда някакви нови избори а само установява квотата на отделните партии в него, докато конкретния му състав се определя от ръководствата на всяка партия. Доколкото Народното Събрание в случая е една наистина представителна извадка на народа, то определя квотите на базата на собствената си политическа ориентация, което е важно облегчение в начина на гласуване, поне 1000 пъти по-евтино, бързо и оперативно и може да се провежда най-малкото веднъж в годината (или дори по-често, ако това се наложи), като създава възможност за текущо следене на политическата ориентация на народа и от самото Партийно Събрание, което пък прави масовите политически демонстрации и стачки съвършено излишни.
     г) Продължаване на мандата за втори път (най-много) трябва да се извършва от някаква друга страна, а не от тази, за чийто мандат става дума. В този смисъл, мандатът на Парламента може да бъде продължен чрез гласуване в Партийното Събрание малко преди края на демократичния полупериод, когато партийците, все едно, трябва, или да вземат решение за това, или да направят предложения за поредния Диктатор. По време на диктатурата аналогично решение трябва да вземе стария Парламент, свикан специално за целта и съответно актуализиран и допълнен с нови членове, ако това е необходимо, или текущия Парламент, защото Диктатора може и да запази стария или си избере нов помощен Парламент по същата компютърна процедура, стига да пожелае.
     Като своего рода изключение от правилото за двата мандата можем да посочим възможността за самостоятелно прекратяване, окончателно или временно (като последното означава запазване на върховния контрол), на полупериода, както на диктатура, така и на демокрация. Това може да бъде от значение в периоди на война, например, когато Парламента, отказвайки се от своя мандат може да избере стария или нов Диктатор (или, запазвайки правото си за върховен контрол, може да избере Диктатор, но с възможността да го отзове или смени, ако счете това за необходимо), или в периоди на стабилно развитие, когато просто няма нужда от Диктатор и той реши да предостави управлението на Парламента (като, ако той запази поста си, това ще е някакъв еквивалент на Президентска Република, само че с "истински" Президент, а не с човек с ограничени и формални права). Така се получава, че мандатите за всяка от двете полярни власти могат да бъдат между нула и два.

     4. Нека сега направим някои заключителни забележки, определящи още по-ясно ролята и мястото на нашето Движение за Демократична Диктатура , а именно:
     а) През демократичния полупериод възниква вече четиривластие, или по-точно: утвърдителна и върховна власт — на Парламента (личностно на Председателя му, но той не е Диктатор и може лесно да бъде сменен всеки момент); инициативна и законотворческа — на Партийното Събрание; изпълнителна — на Правителството (Министерския Съвет), както и на местните органи за управление; и съдебна — на съдебните органи. С други думи, с извеждането на партиите от Парламента се получава едно разделение на законодателната дейност на законотворческа (в Партийното Събрание) и законоутвърдителна (в Народното Събрание), но това е една естествена еволюция и специализация и, очевидно, е по-правилно преценката (решението) да се извършва от незаинтересована (от гледна точка на политически актив) и необвързана с разработката на законите страна (нещо подобно на разделението на дейностите при осъществяване на правосъдието на Съдии-професионалисти и Съдебни Заседатели от народа), което неминуемо ще доведе до по-малка пристрастност и по-голяма обективност в законодателството. При все че е нелепо да си представим какъвто и да било конкурс (в случая "конкурс" за по-добри закони), в който участниците в него да съставят и журито, то въпреки това тази нелепост съществува във всички традиционни Парламенти?! А що се касае до юридическата компетентност (т.е. некомпетентност) на случайно избраното Народно Събрание, то този въпрос стои до известна степен и при всички останали Парламенти и се разрешава чрез наемане на компетентни консултанти в състава на различните Комисии към Парламента и другите органи, чиято задача е да проверява непротиворечивостта на законите и съответствието им с поставените цели.
     б) Преминаването към Демократична Диктатура (ДД) може да се осъществи, както от някоя от съществуващите форми на демокрация, така и от период на диктатура, защото компютърния избор на новия Парламент може да се проведе, както от един Диктатор (Президент или Монарх), така и от един Парламент, а избора на новия Диктатор може да стане както от едно Народно Събрание, така и с пряко гласуване. Това ще рече, че началото на новата форма на управление може да бъде положено, както с демократичния полупериод, така и с диктаторския, макар че е по-естествено това да стане с демократичния, с оглед създаване на необходимите демократични структури още от самото начало, тъй като те са по-трудоемки и бавни, а диктаторския апарат може, или да си създаде нови, или да използува частично старите демократични. Нещо повече, съществуващите и широко разпространени по света управленчески структури (без Партийното Събрание) са в почти готов за включване като елементи на ДД вид, така че новите неща за създаване са практически малко, но пък с принципно значение! Изисква се единствено да се приеме нов Избирателен Закон и след това да се запознае общественстта с целите и задачите на нашето Движение, защото всяко социално нововъведение първоначално се отхвърля инстинктивно, така че нека в този смисъл припомним, че и демокрацията в Древна Гърция, не е произлязла от народа, а е изисквала усилията на много хора (и на Диктатори също — Тирана Пизистрат), преди да бъде масово възприета днес по света.

     Движението за Демократична Диктатура е без прецедент в световната история, но то не идва на празно място, а е резултат на естествена еволюция в областта на социалното управление. Ние твърдим нещо повече, а именно, че то е неизбежно и, следователно, е много по-добре да се извърши планиран преход, отколкото стихиен, който би имал и по-голяма социална цена. Бъдещето на разумното управление, както на диктатурата, така и на демокрацията, във всичките техни разновидности, конвергира само към една форма — тази на Демократичната Диктатура!

     Ние не се борим за участие в управлението, а за подобряване на самото управление!

     Ние не сме партия, а Движение за формиране на по-добри партии!

     Подкрепете нашето Движение за Демократична Диктатура!

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДДД

           1. Чист случаен избор на Парламент

     За провеждане на чист случаен избор от около 6 милиона избиратели за нашата страна проблемът е преди всичко в наредбата на лицата и в гаранцията на невъзможността за някаква фалшификация при избора. Тук предлагаме два варианта, а именно:
     а) Използуване на единен списък на избирателите. Всички избирателни списъци по райони се изготвят и проверяват към дадена дата съгласно съществуващото законодателство, след което те се изпращат в Централната Избирателна Комисия (ЦИК), където се обединяват в един общ, според някаква наредба на районите. При това всеки избирател получава нов пореден номер и в течение на един (или два) месеца могат да се правят корекции чрез добавяне отзад, или чрез анулиране и оставяне на номера празен. Този списък се разпространява до всички заинтересувани инстанции или частни лица при поискване (на файл, не отпечатан, поради предположителния му обем от към 500 MB). След това на определената дата се провежда публично избор на нужния брой Народни Представители (НП) — да речем 200, за нашата страна — плюс още 10% резерви. В течение на кратък срок се проверява дали всеки от тях отговаря на всички условия за избора и ако някой отпадне, или номера му е бил вече анулиран, той се заменя с поредната резерва. Ако резервите се изчерпат или в последствие се наложи избор на нови НП се прилага същата процедура върху същата база данни.
     Остава само да обясним конкретната процедура на случайния избор, която може да бъде следната: в седем сфери (защото общия брой е 7-цифрено число) се поставят по три (примерно) групи от числата от 0 до 9 включително и се теглят всички цифри от номера едновременно, като числа надхвърлящи максималния номер веднага се изключват. Така се гарантира невъзможността за "нагласяне" на избора, като при добра организация няма проблеми конкретните лица да стават известни веднага след изтеглянето на номерата.
     б) Използуване на Единната Гражданска Регистрация (ЕГН) за страната. Тъй като ЕГН е уникален номер то тук няма нужда от друг първичен списък, но при тази наредба ще има, очевидно, много "дупки", което ще резултира в нуждата от, може би, двукратно по-голям брой изтеглени номера, но това не е съществено. Процедурата на самия избор е същата, т.е. чрез теглене цифрите на ЕГН, като за нас са от значение само първите девет цифри (последната се използува за, тъй наречения, "контрол по модул 11"). Аналогично е възможно ЕГН-то да се свързва веднага с конкретното лице.

     Общият недостатък на този избор е, че поради закона за големите числа (от теорията на вероятностите) е възможно при малка извадка избраната група да няма много добра представителност, т.е ако ромите, например, у нас са 20% от всички избиратели, то е реално в един Парламент те да бъдат 24%, а в друг — 17%, да речем. Също така е желателно да се постави някакво възрастово ограничение и отгоре — до 70 години, например — така както има ограничение отдолу (над 18 години, а по-добре да е над 20). Този метод е много прост и удобен за приложение, но ако искаме една точна представителна извадка по различни параметри, то трябва да си осигурим начин за извличането им за всеки избирател, както и итеририране на избора докато се получат точно същите проценти за всяка група, на което ще се спрем в следващата точка.

     2. Многопараметричен случаен избор на Парламент

     Тук нещата са доста по-сложни, защото не можем да си позволим лукса да имаме "дупки" в наредбата (освен по изключение при отпадане на някой НП в последствие); наред с това трябва предварително всеки избирател да бъде снабден с няколко полета във файла за отбелязване на значенията на всеки от избраните параметри. Трябва още да осигурим и някакъв начин за абстрахиране от конкретните лица при самата процедура на избора, посредством някакво шифриране или разбъркване на генералната съвкупност. Да започнем с някои първоначални пояснения.
     Генералната съвкупност се снабдява с етикети i за всяка група Gi , както и със значенията на подгрупите към нея, което ще означаваме с горен инденкс j. Ще поясним това с пример близък до реалния, като цитираме и примерни значения в проценти от генералната съвкупност:

     G1 [възраст]: G11 [<30 год.] — 30%; G12 [<40 год.] — 23%; G13 [<50 год.] — 22%; G14 [<70 год.] — 25%;
     G2 [образование]: G21[<средно] — 20%;G22[<висше] — 60%; G23 [висше и >] — 20%;
     G3 [професия]: G31[без] — 20%; G32[хуман.] — 15%; G33 [техн.] — 20%; G34 [услуги] — 25%; G35 [други] — 20%;
     G4 [етнич. прин.]: G41[българи] — 55%; G42[роми] — 20%; G43 [турци] — 20%; G44 [други] — 5%;
     G5 [религ. прин.]:G51[христ.] — 45%;G52[без] — 40%; G53 [други] — 15%;
     G6 [сем. полож.]: G61[нежен.] — 20%; G62[женени] — 55%; G63 [разв. /вдов.] — 25%;
     G7 [матер. полож.]: G71[бедни] — 35%; G72[средни] — 50%; G73 [богати] — 15%;
     G8 [пол]: G81[мъжки] — 50%; G82[женски] — 50%;

     Да оставим настрана въпроса с необходимите документи за определяне на принадлежността към различните подгрупи, като отбележим само, че те са доста динамични и някъде позволяват двусмислие докато не бъдат законово уточнени. На базата на файла с генералната съвкупност се правят точни оценки за написаните по-горе примерни проценти за принадлежности, като те се закръглят до цяло число проценти (или до половинки, ако НП са 200). Прави се изчисление и на най-малкото сечение на всички възможни подгрупи, което за нашия пример е: G13*G21*G32*G44*G53*G61*G73*G81 = 0.22*0.2*0.15*0.05*0.15*0.2*0.15*0.5 = 0.0000007425, което като го умножим по 6,000,000 избиратели дава 4.46, и се интерпретира, че само 4 души могат да бъдат в това сечение. Това не е особено страшно, защото вероятността да получим човек с точно такава комбинация от подгрупи е, всъщност, по-малка от 1 милионна (т.е. това може да се случи веднъж на милион избрани лица — или след хиляди избора), но все пак е добре минималното сечение да съдържа поне стотина души за да си осигурим винаги решение, поради което е желателно разделението в групите да не бъде много голямо и различно. Иначе трябва да прилагаме някаква стратегия за елиминиране на такива колизии, като един вариант е повтаряне на избора за лица, чието сечение от групите е по-малко от 0.00001 (ако това е възможно), или отказване от точно удовлетворяване на дадена подгрупа (в противен случай).
     Процедурата протича на пет основни етапа:
     а) Формиране на генералната съвкупност. Всеки избирател трябва да има грижата в двумесечен срок да направи съответните уточнения (с необходимите документи) в определените за целта служби (към местните Съвети, или в Районните Избирателни Комисии), като ако това не се направи се приемат старите значения, или някакви инициализационни (за гласуващите за първи път). Всеки сам си носи риска за неправилно подадени параметри, защото след приключване на фаза г) се прави точна проверка за всеки от избраните и при несъответствие на някои от параметрите към крайната дата избраното лице просто се анулира и се избира друг на негово място чрез запускане на фаза д) с параметрите, с които лицето е било избрано. Така подготвените първоначални файлове от общините се събират в ЦИК, където се обединяват в един общ файл, да го наречем F0. От него се прави извадка от минималните необходими полета, съответно кодирани, и се изготвя файла F1, като всяка заинтересувана инстанция може да получи копие от него. По този файл се извършва гореописаната обработка за определяне на точната бройка хора във всяка подгрупа.
     б) Формиране на изборния файл. От файла F1 в ЦИК се отделят само полетата съдържащи закодираните параметри и някакъв уникален номер на лицата (ЕГН) в междинен файл F2, който също може да бъде копиран на заинтересуваните организации. Този файл се пренася в специално избрано изолирано помещение (или дори отделна сграда), където на автономен компютър (не свързан в мрежа, което не е трудно да се провери) се запуска процедура по размесване на записите чрез проста замяна на местата на два случайно избрани записа. Тази процедура продължава достатъчно дълго, наблюдава се от медиите, и спира, примерно, след едновременно удовлетвяване на следните условия: време на работа поне половин час, подмяна на поне половината от записите в F2, и потвърждение от трима души (от 10-тина общо, да речем) с техни лични пароли. Така се получава файла F3, който се копира двукратно или трикратно на дублиращи компютри в помещението но не се изнася навън. От него вече се прави извадка по реда на записите само на параметрите без уникалния номер, като се формира файл F4, в който съответствието на поредния номер на запис и лицето не може да се установи без помощта на F3. За изборен файл се използува F4, три копия от който се предават на лицата провеждащи следващите етапи от избора, като помещението се запечатва и охранява при необходимост поне до окончателното приключване на изборите.
     в) Провеждане на първоначалния чист случаен избор. Това се осъществява за записите във файла F4 на компютър чрез генератор на случайни числа (защото няма нужда от по-сложни процедури), като се създава един къс файл F5, съдържащ избраните записи от F4, разширени с едно допълнително поле за поредния номер на записа във F4. На базата на F5 се определя броят на личностните записи (при все че лицата остават анонимни) във всяка подгрупа, който би трябвало да е доста близък до нужния, но с плюс /минус двама-трима души за някои подгрупи. Етапа приключва много бързо.
     г) Итеративно подгонване на параметрите до нужните значения. Файлът F5 се подгонва до нужния брой записи във всяка от подгрупите движейки се в предварително установен ред, например: в групите по нарастващо значение на средно квадратичното отклонение на подгрупите (в групата), а в подгрупите по нарастващо значение на броя записи (процент, или брой НП в тях). Тук са възможни три случая, а именно: i) няма нужда от корекция — преминава се към следващата подгрупа /група; ii) има по-малко номера от нужното — взема се от тези подгрупи в групата, където има повече, като се започва от там където има най-много излишъци; iii) има повече номера от нужното — дава се на тези подгрупи където има най-малко, като се почва от там където не достигат най-много.
     Самият процес на подмяна на записи от F5 с такива от F4 се извършва при изискването всички остали параметри да бъдат същите както за номера (лицето), което излиза, а само за дадената група се изисква нужната нова подгрупа. За тази цел е добре във всеки от тези случаи да се прави последователно сечение на всички подгрупи от F4, за да може случайния избор да се прави само за тези номера, за които той е оправдан (а не да търсим несъществуващо сечение, или такова с един-двама души в него). Този етап може да продължава часове, но това не е от особено значение и зависи от скоростта на наличния компютър. При условие, че никъде не стигаме до празно множество (което е практически невъзможно, както указахме в началото), задачата винаги има решение. Избраните в F5 поредни номера се свързват с конкретните лица в специалното помещение с файла F3, като просто се прочита съответния пореден номер на запис от F3 и, евентуално, се допълва с другите данни от F1 (където вече се търси по ЕГН). С това процедурата на избор завършва, но тъй като е възможно някои от лицата да са с неактуални параметри и да трябва да се изключат и изберат нови, или пък при подмяна на НП в последствие, е нужен и последния етап.
     д) Подмяна на дадено лице с друго случайно избрано, но със същите значения на параметрите. Тук няма нищо затруднително, като се прави случаен избор на ново лице от сечението на всичките подгрупи на старото, и процедурата работи еднократно. Тези подгрупи в нашия случай са 12960, което ще рече че не е много лесно да се пазят всичките, само заради бързината в един от тези случая (дори и случаите да са стотина, да речем), но при една съвременна база данни това и не е необходимо, защото записите се извличат достатъчно бързо. Във всеки случай една такава база не е доста по-различна от базата на моторните превозни средства с техните данни в една средно голяма страна.
     Това е процедурата за многопараметричния случаен избор на идейно ниво, която гарантира една точна представителна извадка от всички избиратели.

 


 

МАНИФЕСТ НА ЕЕЕ

 

(ЕНИГМА НА ЕКСПЛОАТАТОРСКИЯ ЕЛИТ)


     Историята на всички общества, е история на усъвършенстване на експлоатацията, или на смяна на една форма на експлоатация с друга по-добра от нея. При това по-добра означава, че тя по-точно съответствува на новите икономически, социални и политически условия в обществото. На зората на човешката цивилизация родовия начин на експлоатация се е сменил с робовладелския, защото това се е оказало наложително в борбата за оцеляване между различните държави, и тези от тях, в които не е имало роби са станали лесна плячка в ръцете на по-силните и по-добре организирани страни. Без робовладелски строй не би имало Древна Гърция, т.е. тя не би била велика страна, дала мощен тласък в развитието на всички изкуства, науки, и производства за това време, а би била нещо като "Ескимосия". Робите са били хранени и обличани и, при един кадърен робовладелец, дори за самите тях е било за предпочитане да бъдат роби във велика страна отколкото свободни жители в някое изостанало племе.
     С развитието на икономиката, обаче, се оказва възможно тази форма на експлоатация да се замени с нова и по-добра — с феодалната, където хората вече не са носели вериги и са можели да се придвижват свободно в рамките на страната, само че ... ако са имали какво да ядат, а "папото" тогава е идвало основно от земята, така че те е трябвало да стоят привързани към нея. Доволни или недоволни (защото хората винаги са недоволни от това, което имат, но благодарение на това им качество те имат възможност за непрестанно развитие) крепостните селяни са живеели щастливи векове наред, като нещастието им е започнало едва тогава, когато са разбрали, че може и по-добре да се живее. Но са разбрали това едва когато то е станало възможно!
     После се появява новата или капиталистическа експлоатация където единствено капитала ограничава свободата на гражданите, но това ограничение е жизнено необходимо за съществуването на обществото, защото без експлоатация няма общество! А няма общество защото трябва по някакъв начин хората да бъдат накарани да вършат това, което е полезно за всички в страната, а не да гледат само себе си. Но дори и когато някой работи за себе си то пак можем да говорим за експлоатация, само че за лична или самоексплоатация, обаче тя е и най-трудно достижима.
     Лингвистично погледнато думата "експлоатация" означава изваждане ("екс-") или изцеждане на всичко ("плуа"-то) от човека, т.е. "вадене на душата" на хората. Това, обаче, не е нито хубаво нито лошо, то е неизбежно, защото човек е достатъчно мързеливо същество за да си нарушава "рахатлъка", ако никой не го принуждава по някакъв начин! Затова и при обучението има учители (-"мъчители") и ученици, не защото последните не могат сами да учат (при едни добри учебници), а защото не биха го правили. Експлоатация съществува и в производството, и в семейството, и в сферата на обучението, науката или изкуството, и сред хората и сред животните.
     Ако има нещо лошо в експлоатацията, това е лошата експлоатация, т.е. такава, която вече е анахронична и не съответствува на условията на живот! Но дори и тогава тя продължава още дълго да се задържа на сцената, както е станало с робовладелския строй в една велика демократична страна като САЩ в сравнително ново време, когато е трябвало да се води гражданска война и да се избият половин милион души само и само за да докажат това, което отдавна е било известно в цивилизования свят (и това е увековечено в Конституцията на САЩ, където изрично е записано, че робството е забранено —защото то е било разрешено). Слабата или недостатъчна експлоатация твърде често е по-лоша за обществото отколкото по-силната, и основната социална причина за "издънването" на комунизма беше недостатъчната експлоатация на гражданите след 70-те години на ХХ век (което сега се нарича лоша мотивация), която и доведе до незаинтересованост от по-качествен труд или стоки, предлагани на населението (защото той не се издъни по-рано, когато принудата или диктатурата беше по-силна, а тъкмо когато тя отслабна). Предимствата на капитализма пред тоталитарното общество не са в отсъствието на експлоатация, а тъкмо в нейното по-добро съответствие на производствените и социални условия. И мечтата на всеки при капитализма (или поне на милионите безработни по света) не е той да не бъде експлоатиран, а да си намери такъв работодател, който най-добре да му "вади душата", стига да му плаща прилично.
     Нека не се лъжем, че ако нашите "вериги" не се виждат то те не съществуват! Основната тенденция в обществото е за постигане на все по-добро "дистанционно управление" на масите, но не за отказване от управление. Без организация, т.е. без организирана експлоатация, обществото би било като някаква глутница вълци и това е било ясно поне от първобитните общини насам. Обаче ясно не значи добре използувано, защото всички методи за селекция на експлоататори досега са били опортионистични, т.е. такива каквито биха могли да се получат по линията на най-малкото съпротивление, но без някаква научна база или обосновка. Никъде по света не е достигано правилно виждане за оценка на енигмата на експлоататорското майсторство, защото това, наистина, е едно изкуство, което си има своите тайни и загадки! Единствено ние, от Енигмата на Експлоататорския Елит (ЕЕЕ), подхождаме правилно към въпроса, като се опитваме да намерим скала за измерване на това изкуство, на базата на която може да се реши въпроса за избор на управляващи или експлоататори, което е основния проблем при демократичния избор (но е от полза и при централизираното управление). Заявявайки открито, че експлоататор, това звучи гордо, ние си поставяме първо въпроса:

     1. Защо не върви нашата демокрация?

     Действително, защо в една Америка, или Франция, или Германия, и прочее, демокрацията (общо взето) върви, а в една България, или Албания (или Бангладеш, за да не се чувствуваме на опашката) тя не върви? Но не си мислете, че нещата не вървят защото сме малка страна, тъй като ние хем избягахме от една голяма страна (великия и нерушим Съветски Съюз, който взе че рухна), хем пък и други малки страни, като Чехия, Унгария, и прочее, пак са по-добре от нас. Дето се казва, ние сме почти толкова хора, колкото има във Швейцария, само дето не сме Швейцария. Е, разбира се, че има природни дадености, социални традиции, религиозна сплотеност, и прочее, само че това са неща, които не можем да променим (или можем, ала доста бавно и трудно). Но и при нас се провеждат избори, както и при тях, ама при нас, като че ли, се случват все лоши политици. Във всеки случай намесата в избора е най-лесния начин да поправим нещата или да компенсираме някои други минуси, поради което нека първо се спрем на възможностите на демократичния избор. При това, обаче, сме длъжни да подчертаем, че
     а) Съществуващия демократичен избор не решава проблема, т.е. при този начин на избор ние пак ще сме на опашката! Това е така защото народа просто не може да познава добре своите политици за да направи добър избор, а и не им изисква никакви данни или нормативи, никакво свидетелство за квалификация, на базата на което да извърши избора. В никоя друга област на дейност не се постъпва така, където и да кандидатства човек за работа той трябва да представи нужните документи, само при демократичния избор такива не се изискват. А щом не се изискват то и народния избор не може да бъде добър.
     При това положение, обаче, не става ясно защо в други страни той се оказва добър. За да опростим задачата нека говорим не за избор на политици, ами за избор от една ... кошница с ябълки! Тогава първоначалният ни въпрос може да се перефразира като: със какво Американската "кошница с ябълки" (American Apples, а?) се оказва по-добра от нашата? С други думи, как може когато човек бръкне в кошницата да вади все добри ябълки (при все че не може добре да ги прецени предварително)? Е, при това положение е ясно, че това е възможно само ако всички ябълки са добри! Това щеше да бъде съвсем вярно и за политическата "кошница", ако не бяха другите социални и икономически причини, така че ние не твърдим, че всичките ни политици са още "зелени", но истината е, че в едно демократично общество всички водещи партии са еднакво способни да управляват страната — което те и правят, като се редуват съгласно избора на народа. Само че за нашата страна това не е удачен избор, поради което ЕЕЕ и прави предложение за специален предварителен подбор на "кошницата", така че в нея да има основно "зрели ябълки" и на народа да му е по-лесно да избира. Предложението ни ще бъде изложено по-долу, но засега да продължим с недостатъците на демокрацията, които се отразяват особено тежко на страни като нашата, като изкажем твърдението, че
     б) Западното виждане по въпроса за демокрацията не е изгодно за слабите страни, следователно то не е изгодно за нас! Тук ние изхождаме от тезата, че демокрацията, давайки по-големи свободи на народите за развитие, дава, по един естествен начин, предимство на по-силните икономики и по-сплотените народи, и, волю-неволю, нарушава равнопоставеността на силните и слаби страни, защото е ясно, че при равни условия на този свят надделява по-силния! С други думи, когато Запада недоволствува от нивото на демократизация в някоя страна, това е основно поради влошаване на възможностите на силните страни да експлоатират слабите. Ние не обвиняваме развитите страни (защото тяхното поведение е обяснимо и нормално), а просто констатираме факта, че експлоатацията съществува и на междудържавно ниво, и нейния характер не съответствува добре на интересите на слабите страни.
     Единственото спасение за слабия при това положение е да се обедини с други толкова слаби за да стане по-силен (или се присъедини или анексира към по-силния). Това, разбира се, е основната причина за създаването и на Европейската Общност (за да може да се конкурира успешно с Щатите), и ние не отричаме подобни пътища. Но наред с това бихме могли да спечелим в борбата на световната арена и ако имаме по-добър начин за селекция на експлоататорски елит, което би могло да ни направи по-силни със собствени сили. При това може да се влияе не само на управляващия елит, а и на масите, защото
     в) Успешната експлоатация зависи съществено от експлоатираните! Може би най-важната разлика между нас и американците (или немците, англичаните, и прочее) по отношение на народопсихологията е тяхната висока сплотеност или организираност. А един народ не може да бъде добре организиран ако няма общи виждания по основните въпроси на страната, но в един свят на масова експлоатация основното виждане е съзнанието за необходимостта от нея! Възможно е нашето неразбиране на това да се обяснява с дългогодишното комунистическо влияние, но комунизма, в крайна сметка, не идва от Изтока, а от Запада, и в една Америка, примерно, той е бил добре известен, само че там хората не са искали да няма богати (т.е. да няма експлоатация на бедните), ами те самите да станат богати (което и ги кара да участвуват активно в съществуващата взаимна експлоатация в обществото).
     A propos, по отношение на комунистите: на тях и не бива много да им се вярва защото те са доста перверзни хора. Не че те самите са виновни за това, защото ако капитализма преди век е бил това, което е сега на Запад, то комунизма или фашизма щяха да си останат само на теория, т.е. комунистите са продукт на обществото или на неудачната експлоатация в него. Но са перверзни тъй като се наричат със странни имена, от които нормален човек би се срамувал — защото руския "товарищ" е производна от "товар", което значи тяжест или стока, така че това обръщение би трябвало на български да се преведе като ... хамалин! Същото е положението и със западния camerade (comrade, и т.н.) който идва от камерата или затвора, така че те пък са затворници (каторжници, роби на труда). Е, българите сега, в този смисъл, също се оказаха перверзни, защото избягаха от хубавото обръщение "другар", което хем е неутрално (другия до нас), хем ни говори за приятелство (което е съществено за успешната експлоатация).
     Но да оставим перверзиите на страна и се върнем към сплотеността на народа ни. Ако хората са убедени, че всяко общество се крепи на експлоатацията в него, то и ще бъде здраво, и страната силна. А ако направим демократичния избор такъв, че да се избират все "хубави" хора, способни да дадат всичко от себе си в името на успешната експлоатация на народа си по пътя на демокрацията, то, на базата на успехите им, народа и ще ги слуша и ще върви след тях като кротко стадо след пастира си. И всичко това се свежда основно до възможността за измерване на тяхното експлоататорско изкуство, така че е време да преминем към

     2. Оценката на експлоататорските възможности.

     Понеже няма добри обективни критерии за оценка на нивото на експлоатация, която всеки човек може да упражнява в обществото, т.е. не можем да си представим провеждането на експлоататорски изпити, нито тяхното масово приложение, ние сме принудени да се задоволим само с фиксиране на упражняваната от лицето експлоатация — в някакви експлоататорски книжки (ЕК) — и натрупването ù с годините. За нашите цели това е напълно достатъчно, като получената оценка може да се използува не само в политиката, но и при заемане на всеки ръководен пост. С други думи, наред с трудовата книжка, всеки желаещ някога да се заеме с активна експлоататорска дейност ще трябва да поддържа и отделна експлоататорска книжка, в която всяка година да се фиксират някакви точки (които ще обясним след малко), в отделни графи по видове експлоатация (за което ще говорим в следващата точка).
     Първо ще се спрем на системата на точкуване. Нейният избор трябва да е такъв, че да позволява сбито представяне на широки диапазони от значения (например, от 1 до 1000 души подчинени), така че да се отчита основно нивото на йерархия а не само общия брой хора, тъй като никой голям началник не ръководи сам подчинените си. За щастие този въпрос отдавна е разрешен в математиката с използуването на логаритмичната скала, която е приложена масово и от "дядо Господ" при сетивните ни органи. Ако вземем за база числото 2 то log2 2 е равно на 1, log2 4 = 2, log2 8 = 3, и т.н., като log2 1024 = 10, но loga 1 = 0 независимо от базата a. По този начин на всяко число N (броя на подчинените на лицето), съпоставяме неговия двоичен логаритъм.
     Двоичната база е удобна с това, че ако служебната йерархия е двоична, то на първо ниво ще имаме 1, за двама преки подчинени, на второ ниво — 2, за четири души от най-долното ниво, и т.н., така че нивото на йерархия ще е точно равно на двоичния логаритъм от броя на най-низшите изпълнители. Това, обаче, е идеализиран случай тъй като преките подчинени, обикновено, са около трима, но достигат и до 7-8, и освен това нас ни интересува общия брой подчинени, а не само на тези от най-долното ниво. Затова ние предлагаме да се използува Неперовото число e, което е 2.7182..., което дава по-голямо стягане на диапазона и за което loge 1 = 0, loge 2 ≈ 0.69, loge 3 ≈ 1.1, loge 8 ≈ 2.08, loge 10 ≈ 2.3, loge 20 ≈ 3.0, loge 50 ≈ 3.91, loge 100 ≈ 4.6, loge 150 ≈ 5.01, loge 404 ≈ 6.0, и нека тук поставим един таван, така както сме свикнали с шестичната система на оценки.
     Това число вече не съответствува точно на нивото, но нито йерархичното дърво е двоично, нито е нужно да се изчислява някаква по-сложна оценка за всеки човек. Важното е, че това е удобна мярка, в границите от 0 до 6, пресмята се лесно с всеки професионален калкулатор, и приблизително отговаря на нивото (примерно, при най-дребния началник с 2-3 подчинени то е около единица, при 7-8 души — около двойка, при 15-20 — близо тройка, и т.н.). При това е разумно да поставим условието да се фиксират само значения по-големи от 0.6, т.е. да започваме от 2-ма подчинени (при цели числа), и да се работи с точност до втория десетичен знак. Тъй като логаритъма, все едно, не се получава цял, то няма нужда да изискваме и числото N да бъде цяло (т.е. можем да отчитаме и сезонни работници, смятано пропорционално на периода).
     До тук ние говорихме само за изчисляване на една от графите в ЕК и то за една година. Натрупването вече ще се осъществява чрез обикновено сумиране на числата от всички графи за годината и после за всички години. Измесвайки логаритмичната скала с линейна е ясно, че ще получим някои изкривявания на оценката като например: човек който три години експлоатира по трима души ще събере три точки, или толкова, колкото би имал за една година от 20-тина души. Но това не е нежелателно, защото ние измерваме не просто някаква бройка, а експлоататорски умения които по-силно зависят от времето на приложението им (т.е. от натрупания опит), отколкото от силата им в една година, а пък при финансовата оценка на лицето чрез заплатата му изкривяването е дори по-голямо, защото надали заплатата на един началник на 20 души е три пъти повече от тази на човек с трима подчинени (може би това отношение би било към два пъти).
     След изложеното до тук вече сме готови да преминем към въпроса за

     3. Видовете експлоатация.

     Издаването и поддържането на експлоататорските книжки трябва да става от специална институция с работно название Бюра за Регистрация на Експлоататорите (БРЕ). Всеки пълнолетен гражданин трябва да има правото (след съответно законово уреждане на въпроса) да получи ЕК, в която всяка година да бъдат нанасяни заслужените от него ескплоататорски точки, при което отделните графи се попълват от преките инстанции, но заверката и сумирането за годината се извършва в БРЕ, която е с права на висш контролен орган. По всяка графа могат да се вписват само повече от 0.5 точки за цяла година, като се отбелязва и периода от време, за да се преизчисли, ако годината не е пълна. Такова пресмятане се извършва при заверката в БРЕ пропорционално на времето (ако има нужда) за всяка графа поотделно, а след това в общата графа се сумират точките с два десетични разряда, но ако за всичките графи не се набере поне единица не се пише нищо за годината (т.е. 0 точки). Всяко лице може да получава точки по различни графи, независимо, че те може да са свързани с едно място на работа (и това е нормално да се предполага при крупни експлоататори).
     Енигмата на Експлоататорския Елит предлага в ЕК да се поддържат следните 5 вида експлоатация, а именно:
     а) Административна експлоатация. Това е най-разпространения вид експлоатация, който имахме пред вид при обясненията за оценката, но съвсем не и единствения. Тук става въпрос за тези експлоататорски умения (за работа с масите, ръководство, представителност, организиране на подчинените, и прочее), които се проявяват при заемане на висши изпълнителни длъжности като наемен работник срещу заплащане. Оценката на тези умения става с броя (числото N) на всички подчинени на лицето, като за целта трябва да се използува някаква схема на йерархията на предприятието, особено ако то е голямо (за дребни фирми с максимален средно-годишен брой на наетите лица, според финансовите отчетни документи, не по-голям от 10 души може да не се изготвя специална схема). Отметките в ЕК се правят от предприятието, в което лицето е назначено, в границите от 0.6 до 6, дори и предприятието да е по-голямо от 400 души.
     Нещо повече, тъй като има разлика в уменията нужни в гражданската сфера и тези във военните и военизирани подразделения предлагаме да има някакъв снижаващ коефициент за последните в рамките на 0.5 - 0.8, по който да се умножава числото N преди да се вземе логаритъма от него. Считаме това за оправдано, тъй като по-трудно се управлява един завод със стотина души работници, отколкото подразделение от 500 войници, например, където има сурови дисциплинарни наказания при неподчинение. Освен това при редица заведения където се работи с голям брой клиенти, при изборните длъжности в демократичните институции, при учебните и здравни заведения, и прочее, се отчита броя на щатните служители, а не на обслужваните (което е очевидно).
     б) Финансова експлоатация. Това е една опосредствана експлоатация, която дадено лице може да упражнява чрез своите капитали, като притежава дялове (или акции) от предприятия, без пряко да работи в тях срещу заплата. Тук също се пресмята първо едно число N, което пак са работници, но наети средно годишно в предприятията, части от които лицето притежава. На пръв поглед подобни сметки биха били сложни, но като се има предвид, че се разглеждат само такива дялове, които ще дадат повече от един човек, е ясно, че тук не става въпрос за притежание на 4-5 акции от десетки хиляди емитирани, дори ако в предприятието работят няколко стотин души. Всяка фирма пуснала акции на пазара, не може да не знае какъв е минималния им брой, който съответствува на едно заето лице (навярно стотици), а още по-лесно стоят нещата с дяловете във фирми, където това касае само 2-3 души. След пресмятане на броя работници косвено eксплоатирани от лицето се взема неговия логаритъм и получената оценка се нанася в ЕК, като и тук важи ограничението броя точки да бъде от 0.6 до 6.
     в) Социална експлоатация. Тук се отчитат експлоататорските умения на лица ангажирани с една или друга обществена дейност сред населението (независимо дали със или без заплащане), като: участие в партии, сдружения с идеална цел, религиозни и просветни организации, заемане на демократични изборни длъжности, и прочее, тъй като всяка форма на въздействие върху съзнанието на масите се явява проводник на идеи, целящи формирането на такова поведение сред тях, което е изгодно за лицето или организацията, която то представя, и, следователно водят до някаква експлоатация. В този случай, обаче, е много трудно да се отчете броят на хората, които са засегнати от това въздействие, още повече, че то е доста слабо и трябва да налагаме силни подтискащи коефициенти (1/100 или 1/1000, например), поради което тук предлагаме да се използва някакво стандартно точкуване в рамките от 0.5 до 5.0 максимум, и то през 0.5. Всяка подобна организация трябва да представи в края на годината в БРЕ списък на лицата подлежащи на точкуване с повече от 1 т. за да бъдат нанесени от БРЕ, а отбелязва в ЕК само за лицата с 0.5 и 1 точки.
     С оглед на това трябва да бъдат предварително разработени съответни таблици, като за някои от длъжностите ние предлагаме следното: Президент, Главен Прокурор, Върховен Съдия, Главнокомандуващи различните родове войски — 5 т.; техни преки помощници — 4.5 т.; Председател на Народното Събрание, Глава на официалната Църква, Президент на Академията на науките, Министри в отделните Министерства — 4 т.; техни преки помощници, Председатели на Комисии към Парламента и др. подобни — 3.5 т.; Народни Представители — 3 т.; Съветници по места — 2.5 т.; глави на политически партии, вероизповедания и други сдружения с идеална цел (с поне 1000 души членове), незаемащи някои от горните постове — 2 т.; техни помощници и пр. — 1.5 т.; други ръководни органи на подобни организации — 1 т.; и редови членове (ако се точкуват) — 0.5 точка.
     г) Лична експлоатация. Като оценка за самоексплоатацията на всеки служи неговата заплата, но тъй като трябва да я сравняваме с нещо символизиращо една човешка единица ние приемаме за такава една минимална работна заплата (МРЗ). Допустимият интервал на точките тук е от 0.5 до 2.5 (т.е от почти 2 МРЗ до към 12). И тази графа се попълва по месторабота и се заверява в БРЕ.
     д) Професионална бонификация. Както всяко нещо се учи, така и експлоататорските умения също, донякъде, може да се изучават и едно такова образование заслужава да бъде отбелязано. За целта трябва да бъде разработен един списък от квалифицируеми в случая видове образование, като ние считаме, че това са, например: мениджмънт, връзки с обществеността (public relations), журналистика, право, и други социални науки. Точкуването тук е скромно и е в границите от 0.5 до 1.5 т., като 0.5 се дава за полувисше, 1 — за висше, и 1.5 — за над висше (или повече от 1 висше) такова образование. Вписването в тази графа се прави в БРЕ след представяне (първия път) на съответната диплома.
     С това приключваме изложението на основните тези на ЕЕЕ и преминаваме към последните

     4. Заключителни бележки.

     Енигмата на Експлоататорския Елит не пледира за промени в съществувашите избори, а само за въвеждане в действие на експлоататорските книжки. След едно 10-15 години вече ще има лица с поне 50 точки в ЕК, а някои и със стотина. Те могат да се натрупат по различни начини, например: а) дребен собственик с 5-10 души работници и лично ръководство на фирмата ще печели на година: 1.5 т. от лична експлоатация, 2 т. от финансова, 1-2 т. от административна, и при дипломиран мениджър още 1 т. (и, евентуално, 0.5 като някакъв дребен партиен функционер), което вече дава над 6 т., така че за 15-тина години ще стане стотник; б) професионален бизнесмен, който заема приличен пост в някоя банка, да речем, може да събере: 1.5 от лична, 2.5 — от административна, 0.5 от акции с течение на времето, 1.5 от професионална (завършено MBA), което прави пак към 6 т. годишно; в) важен административен ръководител управляващ предприятие със 150 души ще има само по административната графа 5 т.; г) виден политически деятел, член на Парламента, ще има: 3 т. от социална, към 2 т. от лична, нещо от административна, 0.5-1.0 от финансова (навярно), и 1 т. за образование; д) висш чин в армията ще има към 4 т. само по административна линия; и тъй нататък.
     Тези книжки ще служат на всички началници, политици, бизнесмени, работници в медиите, свещенници, редови граждани, и прочее, защото те ще фиксират и натрупват техните експлоататорски умения и при всеки по-голям пост ще се изискват, ако не задължително, то поне като важен фактор при назначаването. С течение на времето ще се окаже, че партия която не балотира лидери с високи точки в ЕК, просто няма да се ползува с народното доверие и ще губи в изборите. Ние не задължаваме партиите да използуват ЕК — те сами ще се задължат. И колкото повече процъфтява демократичното начало в нашата страна толкова по-точно експлоататорските книжки ще фиксират тайните на управленческото изкуство, защото некадърните началници бързо ще бъдат сменяни и други ще ги изпреварят по броя на точките. Само с помощта на ЕЕЕ нашата страна ще успее да настигне и надмине развитите икономически страни, при които експлоатацията още се развива спорадично, докато при нас тя ще бъде подложена на точна емпирична оценка.

     Класическата демокрация залага на възможността за свободен избор, но не прави нищо за да формира алгоритъма на избора. При това положение нещата вървят добре където винаги са били добре, и, съответно, зле — там, където са били зле. Казано по друг начин: където е текло, там ще тече. Единствено ЕЕЕ дава възможност и в нашата опустошена икономика да потекат реки от амброзия.

     Дори ЕЕЕ да не подобри политиката, тя ще подобри икономиката, но най-добрата политика винаги е била добрата икономика, следователно, ЕЕЕ ще подобри и политиката!

     Ако милеете за нашата страна, значи милеете за експлоатацията в нея, значи милеете за Енигмата на Експлоататорския Елит.

     Разгадайте нашата Енигма за да създадем роден експлоататорски елит!

 


 

МАНИФЕСТ НА ЗЗЗ

 

(ЗВЕНО ЗА ЗОДИАКАЛНА ЗНАЧИМОСТ)


     Историята на всички общества е история на противоречия между личността и обществото, на непрестанна борба между индивида и групата, към която той принадлежи! От най-дълбока древност хората са се стремели предимно към лична изява и надмощие над другите и непрекъснато са се опитвали да правят кариера като, ако се вярва на латинския произход на тази дума (потвърден и от нашите две значения на думата), те правят това просто като събарят другите около себе си като камъни по нанадолнище, стига да могат да се възкачат на върха на властта, независимо дали става дума за истински (глобален) връх или за някакво локално връхче. Това е основен закон на нашия свят и както растенията са хелиотропични, така и хората са "кратотропични" (т.е. властолюбиви, казано по нашенски), но както слънцето често не стига за всички растения на дадено място и най-активно го използуват тези, които са се издигнали най-високо, така и властта не може да "стопли" еднакво всички, а само тези, които са на по-високите ù етажи.
     Във връзка с тази, неунижощима като живота, жажда за надмощие над другите още от незапомнени времена хората прилагат най-простото и изпитано средство — обединението в някакви групи по интереси, независимо дали организирани на: етнически, съсловен, религиозен, имуществен, полов, възрастов и прочее принцип, което да им помогне за катеренето нагоре. На това се базира съществуването на политическите партии и оформянето на специална арена за тяхната борба — идея, която получава значително развитие с появата на демокрацията в Древна Гърция, като става популярна не само между привилегированите касти и прослойки на населението, а и сред целия народ.
     Веднага след масовизирането на партиите, обаче, се оказва, че това решение, изобщо казано, не е решение, пред вид на вродените недостатъци на самата идея! В смисъл, че колкото партиите дават възможност на индивида да се наложи над другите, толкова те му и пречат да постигне това, като по този начин недостатъците на партиите обосновават и недостатъците на демокрацията, и затова в многовековната човешка история непрекъснато се редуват периоди на демокрация с периоди на диктатура, или най-малкото на някаква компромисна форма между двете. А тъй като партиите не дават равни възможности на членуващите в тях за изява и умерена кариера (без да пречат на другите да правят и те същото), се оказва, че партиите се използуват само и изключително като средство за кариера (така както в горещо време, например, човек пие много вода, която, поради по-ниската концентрация на сол от потта му, вместо да удовлетвори жаждата му, още повече влошава водно-солевия обмен; това, от което човек има нужда през горещините не е вода, а повече соли, но като не може да си ги набави той приема поне водата). И действително, ситуацията (цели 25 века) беше направо безнадеждна докато не се появи нашето Звено за Зодиакална Значимост (ЗЗЗ), което най-после успя да постави всяко нещо на местото му с една точна и прецизна намеса именно в най-слабото място. За пръв път в човешката история ние даваме възможност партиите да станат обединение основно на единомислещи индивиди, а не на кариеристи, но без да лишаваме хората от възможността (при това еднаква за всеки член) да правят кариера (и то дори с по-големи шансове отколкото при досегашните партии), при това по един много атрактивен начин! Но нека разгледаме нещата последователно, като започнем с

     1. Недостатъците на досегашните партии

     Неизбежно присъщите недостатъци на съществуващите партии са основно три вида, а именно:
     а) Вероятността за кариера в една партия е обратно пропорционална на броя на членуващите в нея, докато силата на партията и влиянето ù сред масите са право пропорционални на този брой! Това ще рече, че ако някой избере малка партия за да завиши шансовете си за прогрес в нея, той, от друга страна, ще има малки шансове за участие в управлението на страната, защото и самата партия ще има малко участие (парламентарна квота). В случая пък на силна и могъща партия (една от двете или трите водещи партии), тя ще наброява стотици хиляди членове и личните шансове за успех сред толкова много хора ще са доста малки. Казано по друг начин, получава се нещо като ситуацията, в която изпада човек, когато трябва да реши дали да се жени или не, защото, както и да го погледне — и тъй лошо, и инак лошо, а точната оценка зависи от толкова много, и при това неточни, параметри, че е невъзможно са се опредили дори само кое е по-лошото!
     б) Шансовете за кариера на всеки член далеч не са равни, нито са мерило за способностите му (още повече за способностите му да управлява или властвува, нещо заради което той се кандидатира), защото никой не знае на какво точно е способен докато не го направи (а дори и след това няма никаква гаранция, че това не е било случайно постижение и че при друг мандат или малко по-различни условия, той пак ще успее). В същото време, когато човек си купува билет от лотарията, то всеки билет има еднакви шансове да спечели, и ако не беше така, а предварително се знаеше кой билет какво ще донесе, това нямаше вече да бъде лотария а някакво наддаване за укриване на доходи, може би. Интересът, очевидно, е в неизвестността, особено при демократичното управление, докато шансовете за политическа кариера, така или иначе, зависят силно от: произхода, физическите белези, личните контакти, образованието, финансовото положение, семейната среда, и прочее.
     Шансът е нещо от Бога, както се казва, нещо, което не може да се предвиди, но което е необходимо в живота и което прави самото правене на кариера по-интересно от грубото събаряне на камъни, а шанса вътре в политическите партии (не при междупартийните борби) е сведен до минимум с оглед на осигуряването на известна монолитност на партиите. Това, обаче, деформира условията за конкуренция между партийните членове и представлява нещо като дефектен зар, или маркирани карти, или някакъв друг нечестен начин на игра. При такива неравномерни шансове за кариера, каквито съществуват в досегашните партии, на повечето партийни членове, както казахме, не им остава нищо друго освен да правят кариера, и затова партиите се пълнят предимно с кариеристи!
     в) Зависимостта на събитията, казано на вероятностен жаргон, или влиянието на кариерата от предишните успехи или неуспехи на човека (които съвсем не е необходимо да са свързани с действителните му способности, както вече споменахме), е следващия бич за партиите! По този начин редица хора дълги години "лежат на лаврите си" и задръстват ръководните постове, докато други млади и по-способни нямат възможността да опитат поне веднъж. Известна приемственост, разбира се, е необходима, но само до два мандата (което в редица случаи и съществува), докато в същото време трудно ще намерите известна политическа личност, която, макар и да не е започнала политическата си кариера непременно на 20 години, да я прекратява преди пенсионна възраст, че дори най-често това става едва с естественото ù напускане на този свят.
     Ние от ЗЗЗ считаме, че всякакви изключения над двукратния мандат трябва да бъдат само изключения, за да може да се осигури максимална независимост на шанса за кариера на този, който вече е заел някакъв ръководен пост, от "новака в играта", но който изгаря от желание за изява, тъй като ако не бъде осигурена някаква относителна равнопоставеност, то желанието за кариера става фикс идея за младия политик. Това, казано на технически език, означава, че съществуващата партийна система е силно инерционна, поради което не само между партиите, но и във всяка една от тях, политическите търкания стават значителни и водят често до ненужни революционни моменти, вместо на политическата арена да цари една стабилна и бавна еволюция, която единствено може да осигури възможност за умерена изява на всеки партиен член.
     Наред с тези най-съществени пречки за кариера в съществуващите партии трябва да споменем също и някои други, като например: прекалената сериозност, с която някои възприемат победите или пораженията, при все че политиката е все пак една игра (както и целия наш живот) и е смешно и детински човек "да се разплаче" когато загуби в нея (така или иначе никой, освен Бог, може би, не може да бъде наистина сигурен, че тъкмо неговите идеи са верните); криворазбраната необходимост от продължителна и неизменна линия в политиката, докато в редица други случаи човек често мени вижданията си с възрастта (като нарича това еволюиране на възгледите); безинтересния и слабо атрактивен характер на самата политическа кариера, която се нуждае от някои нововъведения, от някакъв начин за отчитане и на Божията намеса, или на чистия шанс, следствие от който е нашия живот; и прочее. Нашето по-нататъшно изложение ще осветли по един естествен начин тези моменти и ще покаже положителното въздействие върху тях на елегантните идеи на Звеното за Зодиакална Значимост, така че е време да направим нашето

     2. Предложение за промяна в политическия живот.

     Доколкото теорията на вероятностите е точна математическа наука за отчитане на характеристиките на цялата съвокупност от събития, след като не можем, по редица причини, да ги отчетем добре за всяко отделно събитие, то ние сме длъжни да ù вярваме, ако искаме да сме правдиви. Тази теория, а ако щете и цялата човешка практика, са постулирали, че съществува един единствен начин за увеличение на вероятността за дадено събитие, без при това да се намалява вероятността за някакво друго, свързано с него, и това е така наречената условна вероятност! Това ще рече, че вместо да говорим за вероятността за дадено нещо, ние ще разглеждаме вероятността за това нещо, при условие, че някакво друго нещо вече е станало (така например, ако вероятността да се улучи шестица от 49 на "Тото 2" е доста малка, то тя става много по-голяма, ако вече сме познали първите три изтеглени числа; или, ако се върнем към политиката, то вероятността някой да бъде избран за Президент зависи силно от това, дали той принадлежи към водещата в момента партия). С други думи, необходимо е въвеждането на някакво допълнително условие за избор, което да намали групата, обаче такова условие, което да я разбива на няколко по-малки групи, като всяка подгрупа представлява достатъчно добре цялата група — това е нещо подобно на разчупването на един магнит на по-малки парченца! Оказва се, че това условие за разделяне, в случая, трябва да отговаря на следните три изисквания:
     а) да разбива групата равномерно и, тъй да се каже, вертикално, не хоризонтално, като осигури във всяка подгрупа по почти еднакъв брой членове от различните етажи в йерархията на всяка партия (защото вътре в партиите неизбежно съществува йерархия, дори и в условията на демокрация, когато отсъствува единна партийна йерархия за цялата страна), иначе само ще заострим пирамидата, като лишим (и ожесточим) по-голямата част от партийните членове от шансовете им за кариера;
     б) да бъде именно несъществено в политическо отношение, защото ако се направи разбиване по съществен критерий това само би създало нова фракция или разложение в партията, а ние от ЗЗЗ не се борим за разлагане на партиите, учитайки тяхната доказана през вековете полза в политическия живот, а за превръщането им в по-добро място за разумна кариера за всеки отделен партиен член;
     в) да бъде постоянно фиксирано и неизменно разделяне, защото ако всеки сам може да го променя и да определя принадлежността си към различни подгрупи, то това ще пречи на първото изискване, но в същото време, докато участниците в отделните подгрупи остават неизменни, то тяхното участие в управлението трябва да се ротира по някакъв начин като се избира само една от подгрупите във всеки момент, а другите партийни членове да изпълняват помощни функции към водещата в момента подгрупа, но при следващите избори групите да разменят местата си (което, ако използуваме аналогията с разчупване на един цял молив на няколко по-малки моливчета, ще рече, че във всеки момент се пише само с едно от моливчетата, докато другите си почиват и "доподострят" за бъдещото им използуване).
     Така всяка партия не само няма да пострада от едно такова решение, но и ще укрепи редиците си, защото тя ще бъде не само дублирана или триплирана, ами направо мултиплирана според броя на ешелоните, на които партията ще бъде разделена! Но дали една такава направо идеална цел не е въобще химерична, и дали това не е някакъв политически блъф, както един от многото намиращи място в периоди на демокрация? Това не е така, най-малкото защото ние не сме партия, а група за реформиране на партиите, и като така не се борим за участие в политическия живот; а самото решение е просто и елегантно, както откриването на колелото в древността и това решение има една дума: зодиите! Освен че отговарят на изискванията за равномерно и несъществено разделяне, те са веднъж завинаги фиксирани за всеки партиен член, и при една атрактивна процедура на избор на управляваща за мандата зодия са и най-естественото за целия християнски свят решение. Който иска може да вярва в тях, който не иска — не, но те съществуват и се цитират почти навсякъде в живота ни, като дават една достатъчно равномерна разбивка на хората (ако се изходи от твърдението, че хората, за разлика от повечето животни, нямат годишно определени периоди на повишена полова активност и като така са активни целогодишно). Освен всичко това зодиите, определено, са неантагонистични групи, които никога няма да натрупат достатъчно противоречия в себе си за да се определят като партии или фракции в тях, така че те просто са идеалното решение! Сега вече сме готови да преминем към въпроса за

     3. Осъществяването на идеята.

     Единствената минимална (но много важна) поправка, която би трябвало да се направи в избирателния закон, за да може идеята на ЗЗЗ да пусне корени в нашия политически живот, е необходимостта от всеки кандидат за къкъвто и да било ръководен политически пост (т.е. като Народен Представител, член на местните Съвети, Президент на страната, в Съда и Прокуратурата, а с препоръчителен характер и в Полицията, Армията, и при Управителните Съвети на редица компании) да се изисква той да бъде от съответно избраните за периода една или повече зодии! При това положение, разбира се, имаме всички основания Парламента вече да бъде наричан Зодиамент, а местните Съвети — Зодиакални Съвети, защото това по-точно отговаря на тяхната същност. Наред с излагането на конкретната процедура за избор на управляващи зодии, обаче, ще приведем и някои количествени математически оценки, за да може, от една страна, да аргументираме нашето предложение, а от друга — да определим бройката на зодиите.
     Преди всичко нека подчертаем, че е добре средната приемственост на зодиите, във вероятностен смисъл, да бъде около 1,5 до най-много 2 мандата, което ще гарантира подобна продължителност на периода на политическа кариера за всеки, а това е цифра по която дори в световен мащаб съществува консенсус, само че при традиционните партии тя просто не се спазва, а при нас няма как да не се спазва! И обърнете внимание, че вероятностния смисъл е по-справедлив и интересен от законово фиксираните два мандата, защото той гарантира нещата усреднено за голям период от време, като продължителността на властвуване на всяка конкретна зодия зависи, както се казва, от "провидението" и съществува ненулева вероятност за това някоя от тях да бъде избирана и 10 поредни мандата, например (за сметка на други, които няма да имат такъв късмет).
     Това, което е важно да отбележим е, че ние изискваме не просто теглене на някакъв жребий, а един емоционален избор, който освен това да дава по-голяма вероятност за изтегляне на старата, отколкото на някоя нова зодия. Както обикновено простите решения са и най-добрите и нашето предложение е да се извършва неколкократно теглене на една от 12-те зодии (дори е по-добре за всяко теглене в сферата да се зареждат две, а може и три, дузини числа, за да не се върти тя почти празна), като това теглене се повтаря дотогава, докато някое число не бъде изтеглено отново втори път, като само за старата зодия се приема, че нейното число е било вече предварително изтеглено, така че при първото ù реално изтегляне тя се счита за избрана. Бройката на тези тегления, естествено, не може да бъде повече от броя на зодиите, а самата процедура трябва да се предава по медиите и да се извършва в тържествена обстановка между един и два месеца преди същинските демократични избори за Зодиамент, а за Зодиакалните Съвети и за Президента се използува текущата зодия без нов избор. С оглед на някои особености, които ще станат ясни в последствие, ние предлагаме по-долу три близки варианта.
     а) Ще се спрем първо на еднозодийния избор като единствен вариант, т.е. на избора само на една зодия от 12 по горния начин. Точните сметки, разбира се, оставяме в Приложението, защото те изискват една прилична математическа подготовка, като тук ще цитираме само крайните резултати. Оказва се, че по този начин вероятността за повторен избор на същата зодия при следващите избори е 0.33634 което с точност до третия знак е равно на 1/3, докато вероятността за избор на някоя от останалите нови зодии (сумарната вероятност) е съответно 0.66366 или 2/3, което разделено на 11 дава вероятност за избор на една нова зодия от 0.06033 или 6 процента. Разбира се, средната вероятност за избор на една каква да е зодия трябва да е 1/12 = 0.0833333 = 8.33% (защото зодиите, така или иначе, са 12). Тук трябва да отбележим, че вероятността от 1/3 за повторение на зодията дава, всъщност (след някои сметки), средна повторяемост на мандатите от точно един път и половина, което е добре като мярка за приемствеността. Това, което не е много добре, обаче, е ниската вероятност за избор на дадена нова зодия, защото 6% e някъде към 1/17, а това ще рече, че ако мандатите са по 4 години и нашата зодия не е текуща в момента, то тя ще влиза веднъж на към 66 години, при което някои партийни членове имат всички шансове да нямат изобщо шанса тяхната зодия да бъде избрана приживе (макар че след като бъде избрана тя ще се задържи средно към 1.5*4 = 6 години).
     б) Следващият вариант е двузодийния избор пак като единствен вариант, т.е. избор на една от 12, но при две стари зодии. В този случай единичната вероятност за избор на стара зодия става 0.2760, но тъй като стари са две зодии то общата им вероятност е 0.5520, и за новите зодии (вече 10) единичната става 0.044798, а общата — 0.44798. Средната вероятност една зодия да бъде избрана остава пак 1/12, но тъй като се завишава общата вероятност за повторение на зодиите, то се занижава тази за избор на нова зодия, така че този вариант се оказва по-лош от гледна точка на най-редкия случай на влизане на нова зодия като получаваме, че това може да стане веднъж едва на 4*(1/0.0448) ≈ 89 години. Това не е много съществено, обаче, защото избора още не е завършен с избирането само на една зодия и трябва да има и втори тур (за да имаме винаги две стари зодии), само че тогава ще се избира измежду 11 зодии (тъй като една вече е избрана). Крайните резултати се получават доста близки до следващия вариант и тъй като той се оказва по-всеобхватен от просто дублиране на двузодийния избор ще преминем направо към него.
     в) Последният и най-интересен вариант е една комбинация от предишните два, като вече се провеждат два тура на избор, но дали самият избор ще бъде двузодиен или еднозодиен се определя от броя на старите зодии, като ако и в двата тура се избере една и съща зодия, то значи следващия път той ще бъде еднозодиен, а иначе двузодиен! Това е доста по-богат на варианти модел и ние от ЗЗЗ предлагаме именно него като окончателно решение, а тъй като зодиите са доста, то вероятността те да се случат различни (т.е. двузодиен случай) е по-голяма от тази при еднозодийния (оказва се около 5 пъти), и затова резултатите са по-близки до двузодийния избор. За да спестим многото цифри ще споменем само, че средната вероятност изобщо се оказва 0.15257 ≈ 15% (или влизане веднъж на 4*(1/0.15257) ≈ 26 години), вероятността за еднозодиен избор става 0.169169 ≈ 0.17%, а за двузодиен — 0.830830 ≈ 83%. Освен това вече говорим за вероятност за поне една стара зодия (като мярка за повторяемост на избора), която е 0.4267 ≈ 43%, и за поне една нова зодия, която е 0.0714 ≈ 7%. Първото ще даде (след съответни пресмятания) средна приемственост на зодиите 1.7443 пъти, а второто означава, че нова зодия ще влиза в управлението в най-лошия случай веднъж на 4*(1/0.0714) ≈ 56 години, но затова пък ще остава средно около 4*1.744 ≈ 7 години. Самата процедура на теглене в техническо отношение е максимално проста, но атрактивна, като за всяко ново теглене в рамките на дадения тур (първи или втори) изтегленото число се записва и после се връща обратно в сферата.
     Как всяка партия ще определя кандидатите за изборите си е нейна работа, само трябва да се избират хора от текущите зодии. Двата тура на избора на зодии са напълно равноправни (когато са различни, естествено), като само при избора за Президент се приема той да бъде от първата избрана зодия, докато Вицепрезидента се избира от втората, и ако по-късно, но под крилото на същите зодии, по различни причини, се наложат нови избори за Президент, то те се редуват алтернативно (т.е. следващия Президент да бъде от втората зодия, а Вицепрезидента — от първата, и т.н.). Получените по този начин отделни ешелони на всяка партия съвсем добре могат да излъчат своите кандидати при положение, че пула е достатъчно голям, но ако една партия няма поне 12 пъти повече членове, отколкото кандидати за изборите (на национално или местно ниво), то смело може да се твърди, че това не е никаква партия. От друга страна, ако в дадена партия има само двама-трима видни представители, но те не са от текущата зодия /зодии и няма способни хора от текущата зодия с които те да бъдат заменени, то това също не е никаква партия (а някаква административна единица, зависима по един или друг начин от тези 2-3 души), защото незаменими хора няма! С това въпросите са разрешени и не ни остава нищо друго освен да преминем към

     Заключението,

в което, разбира се, е нужно да поставим нашето Звено за Зодиакална Значимост на достойния за него пиедестал, такъв че то да се вижда от всички партии и коалиции, че и от извънполитическите сили, защото то напълно заслужава тази чест. Основните моменти, на които ще акцентираме са следните.
     а) Демокрацията не може да се подобри, докато не се подобрят партиите, като се организират на принципа на взаимозаменяеми ешелони от партийни членове от всички етажи, които да се сменят по някакъв случаен начин, така че всички да могат "да намажат" по малко, както се казва, но докато в самите ешелони хората може и да се различават по своите възможности за кариера, то между ешелоните поне трябва да съществува пълна равнопоставеност. Такова свиване на избирателния пул за момента освобождава основната част от членовете от суетата на предизборната надпревара, без да ги изключва от партията, разбира се, като по този начин локализира кариеристичните им амбиции само в позволеното време, но затова пък и повишава шансовете им за успех в поредните избори! А какви по-добри ешелони от изпитаните през вековете зодии, като едно психофизично деление на хората на групи с несъществени, но интересни различия (така както и вратовръзката, или обиците, ако щете, са несъществени — от функционално значение — елементи в облеклото, но правят хората по-красиви и живота ни по-интересен)?
     б) Ако демоса продължава да иска хляб и зрелища, то всички зрелищни мероприятия, които не пречат на добиването на хляба са препоръчителни в едно демократично управление. А какво по интересно зрелище от един Зодиамент, където хората вместо да се делят само на леви, десни и център, се делят още и според зодиите си (като носят съответни и видни отдалеч значки на ревера си) и вместо политически обиди и оскърбления си подхвърлят от време на време безобидни зодиакални забележки за "овни", "раци", "деви", и пр., но които разведряват обстановката и предотвратяват казването на думи, за които после и двете страни биха съжалявали? Добавете към казаното и различните хороскопи и тълкувания, които могат да се правят за всеки държавник, свежите карикатури в медиите, благоприятните или не дни за работа на Зодиамента и различните коментари при заседанията и международните прояви, непрестанното влияние на зодиакалността върху сувенирната, текстилната, и други промишлености и върху модата въобще, и Вие ще почувствате свежата струя, която ЗЗЗ влива в ежедневието на органите за управление и живота на страната.
     в) Освен всичко останало периодите на зодиакално властване ще станат нещо като крайпътни знаци по историческия път на нашата страна, защото ще маркират по един интересен начин времето на властване на дадени зодии и ще се говори не само че някой-си се бил родил под знака на Овена, но и че се оженил по времето на Лъва и Девата, примерно, сдобил се със син по време на единствените Близнаци, и прочее, така както и до днес в някои източни народи се говори за година на Тигъра или Дракона. Може да се предвидят редица интересни прояви, които да ознаменуват всяка смяна на зодиите като, например: изграждане на Зодиакална алея във всеки град и особено на национално ниво с фигури на видни политици от периодите, изявили (или пък не) същността на зодията си; пускане на юбилейни монети и въобще на нови парични знаци с идването на новите зодии на власт; добавяне на стилизирани архитектурни елементи към обществените (а и останалите) сгради, построени през даден период; и други подобни. И рано или късно нашата малка страна ще направи своя голям принос към целия западен свят като свърже името си с една всепроникваща зодиакализация в управлението и обществения живот на планетата, а силата, която ще промени из основи света е нашето ЗЗЗ!

     Ако бъдещето на човечеството е в демокрацията, то бъдещето на партийната система е в нейната зодиакализация, и, следователно, бъдещето на демокрацията е в зодиакалната демокрация!

     Ако желаете да правите политическа кариера, правете я само в единствено подходящата за нея зодиакално чиста среда!

     Към зодиакален завой чрез Звеното за Зодиакална Значимост!

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗЗЗ

           Това Приложение съдържа частично описание на математическия модел на формиране на зодиите предлаган от ЗЗЗ. Въпреки неговата точност, то има илюстративен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, в смисъл, че ако зодиакалното управление се приложи, то това няма да бъде заради този анализ. Въпреки това, обаче, изложените сметки са верни, като освен това е правено и вероятностно моделиране чрез компютърна програма, а това ще рече, че последното нещо, което може да се каже за утопичните идеи е, че те не са разумни, докато най-същественото нещо, което ги отличава от реалните е само това, че те още не са реализирани (но така е било и със самата демокрация, преди Пизистрат да я наложи).

     1. Ще изложим подробно формулите за изчисляване на вероятностите при варианта 3.а) за еднозодиен избор от 12 равновероятни зодии, като пресмятанията извършваме чрез обикновено сумиране, по броя на тегленията за един тур, на вероятностите при всяко теглене (получени чрез разделяне на благоприятните събития на общия им брой). Нека с P1O означим вероятността за еднозодиен (горен индекс) избор на една стара зодия (долен индекс - от Old), с P1N — вероятността за избор на една нова зодия (долен индекс - от New), а за всичките 11 нови — с P1NA (A - от All). За старата зодия имаме, че тя може да се избере от пръв път с 1/12 вероятност като се падне нейното число веднага; от втори път с (11/12)*(1/12), защото това може да стане само ако първия път се падне едно от числата на другите 11 зодии (11/12 вероятност) и след това се падне числото на старата зодия (1/12 вероятност), при което вероятностите, естествено, се умножават (както, например, ако хвърляме монета три пъти, то вероятността да се пада все герба е 1/8); и тъй нататък, за n-тия път (2 ≤ n ≤ 12) ще имаме (11*10*...*(11-n+2))/12n, което, като сумираме по броя на тегленията (от 1 максимум до 12), дава следното:

     P1O = 1/12 + 11/(122) + (11*10)/(123) + ... + (11*10 ... *2)/(1211) + (11*10 ... *1)/(1212) = 1/12 + n=212 (11*10 ... *(11-n+2))/(12n) = n=112 (11!)/((11-n+1)!*12n) = n=112 (11!)/((12-n)!*12n) = 144619817/429981696 ≈ 0.33634      (1)

където удивителния знак след някое число e факториала, или произведението на всички цели числа от 1 до числото, а ∑ означава сумиране от долното до горното значение на индекса.     Аналогично, за една нова зодия получаваме, че от първи път тя не може да бъде избрана; от втори път това става само при положение, че и двата поредни пъти се пада нейното число; от трети път — като два от три пъти се пада числото ú, а веднъж някое от другите 10 нови числа, само че първия път числото на зодията може да се появи, или на първо, или на второ теглене (при последното теглене, разбира се, винаги трябва да имаме търсеното число, защото то приключва избора на зодията благоприятно за нас), така че трябва да умножим още по две; и тъй нататък, което записваме като:

     P1N = 0 + 1/(122) + (10*2)/(123) + (10*9*3)/(124)+ ... + (10*9 ... *2*10)/(1211) + (10*9 ... *1*11)/(1212) = 1/(122) + n=312 (10*9 ... *(10-n+3)(n-1))/(12n) = n=212 (10!*(n-1))/((10-n+2)!*12n) = n=212 (10!*(n-1))/((12-n)!*12n) = n=112 (10!*(n-1))/((12-n)!*12n) = 25941989/429981696 ≈ 0.06033      (2)

само че този път сумирането започва от 2, но поради множителя (n-1) в числителя накрая можем да го запишем и от 1. Вероятността за всичките 11 нови зодии получаваме най-лесно като умножим по 11 предишната формула, което можем да препишем така:

     P1NA = n=212 (11!*(n-1))/((12-n)!*12n) = n=112 (11!*(n-1))/((12-n)!*12n) = 285361879/429981696 ≈ 0.66366      (3)

     Във всеки случай трябва да имаме, че P1O + P1NA = 1, но това доказателство ще спестим на читателя, като приведем само една табличка, получена от моделирането на този процес на компютър, където за удобство е прието старата зодия да е винаги N1 (и не привеждаме всичките нови).
 
Зодии 1 2 3 4  ...  стара нови
Вероятности 0.3362 0.0611 0.0596 0.0608  ...  0.3362 0.6638
Ср.бр.тегл. 2.9602 4.6410 4.4964 4.5364  ...  2.9602 4.5756

Табл.1. СТАТИСТИЧЕСКИ ОЦЕНКИ ПРИ ЧИСТ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР.
 

     Остана също да приведем формулата за изчисляване на средната приемственост в брой мандати, която ще получим в по-общ случай при вероятност p, 0 < p < 1, и възможност за безкрайно повторение, т.е. трябва да намерим математическото очакване M1p, за което трябват сумите Sp и S*p, първата от които е обикновена геометрична прогресия, а втората се получава сравнително лесно, чрез рекурентно съотношение, а именно:

     Sp = n=1 pn = p + p2 + p3 + ... + pn + ... = p/(1-p)     (4)
     S*p = n=1 n*pn = p + 2*p2 + 3*p3 + ... + n*pn + ... = p + p2 + p3 + ... + p*(p + 2*p2 + 3*p3 + ...) = Sp + p*S*p     (5)

откъдето S*p = Sp/(1-p) = p/(1-p)2     (6)

и за очакването получаваме

     M1p = S*p/Sp = (p + 2*p2 + 3*p3 + ... + n*pn + ...)/(p + p2 + p3 + ... + pn + ...) = 1/(1-p)     (7)

     Тогава за нашия случай на p = P10 ≈ 0.33634, получаваме средна продължителност на повторно избиране на старата зодия (в пъти, или брой мандати) M1p ≈ 1.5068.

     2. В случая на чист двузодиен избор (вариант 3.б) съответните формули (без пояснения) стават:

     P2O = n=111 (10!)/((11-n)!*12n) = 9889819/35831808 ≈ 0.27601      (8)
     където още P2OA = 2*P2O ≈ 0.5520,
     P2N = n=111 (9!*(n-1))/((11-n)!*12n) = 1605217/35831808 ≈ 0.044799     (9)
     и P2NA = n=111 (10!*(n-1))/((11-n)!*12n) = 8026085/17915904 ≈ 0.44799     (10)

като горния индекс в случая трябва да е 2, а сумирането до 11, тъй като може да се случат най-много 10 нови различни зодии по веднъж и на 11-тия път вече ще трябва да се падне или една от двете нови или някоя от старите. Аналогично и проверката P2OA + P2NA = 1 ще излезе. При аналогична уговорка 1 и 2 да са номерата на старите зодии табличката изглежда така:
 
Зодии 1 2 3 4  ...  стари нови
Вероятности 0.2720 0.2795 0.0458 0.0457  ...  0.5515 0.4485
Ср.бр.тегл. 2.6150 2.6408 4.1281 4.1327  ...  2.6281 4.1495

Табл.2. СТАТИСТИЧЕСКИ ОЦЕНКИ ПРИ ЧИСТ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР.

     Няма да се спираме на пресмятанията при дублиране на двузодийния избор в два тура, тъй като следващия вариант е по-интересен, но ще отбележим, че засега избора не е завършен, защото при всеки избор трябва да има две зодии, а до тук избрахме само една.

     3. При комбинирания вариант в два тура на едно- или дву- зодиен избор в зависимост от предишните зодии сложността на сметките надхвърля рамките на популярно изложение затова ще приведем само една таблица и данни от компютърно моделиране с генератор на случайни числа. Тук вече зодии N1 и N2 са като всички останали, а еднозодийния избор се получава по диагонала.
 
З1↓\З2→ 1 2 3 4 5 6
1 897 393 358 373 399 372
2 395 884 390 397 358 376
3 354 366 880 386 402 373
4 394 404 384 842 385 393
5 373 372 385 367 862 375
6 391 444 387 386 356 906
7 371 391 401 421 361 406
8 350 366 393 352 404 380
9 360 356 366 368 404 390
10 397 377 359 386 369 367
11 363 383 347 382 369 372
12 369 342 384 335 379 386
сума 5014 5078 5034 4995 5048 5096

Табл. 3A. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗОДИИТЕ В ДВАТА ТУРА НА ИЗБОРИТЕ ПРИ КОМБИНИРАНИЯ ВАРИАНТ ЗА 60000 СЛУЧАЙНИ ИЗБОРА (І-а половина).
 
7 8 9 10 11 12 сума
358 390 402 372 363 361 5038
359 379 357 386 350 371 5002
359 361 336 354 358 328 4857
398 380 396 409 378 368 5131
346 384 370 373 384 406 4997
391 387 343 380 401 382 5154
838 336 393 420 353 357 5048
405 866 368 386 392 380 5042
351 390 864 383 372 389 4993
411 373 367 811 393 407 5017
372 359 392 349 858 332 4878
382 347 430 353 372 764 4843
4970 4952 5018 4976 4974 4845 60000

Табл. 3B. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗОДИИТЕ В ДВАТА ТУРА НА ИЗБОРИТЕ ПРИ КОМБИНИРАНИЯ ВАРИАНТ ЗА 60000 СЛУЧАЙНИ ИЗБОРА (ІІ-а половина).
 
- - - - -
 
     А) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИЗБОРИТЕ (БРОЯ) ПРИ ОБЩО ДВАТА ВИДА
     ЕДИНИЧНИ ИЗБОРИ ЗА ЗОДИИ (УДВ. БРОЙКА): ОБЩО=120000, ОТ ТЯХ
     СТАРИ=62186, НОВИ=57814; ВЕРОЯТН.: СТАРИ=0.5182, НОВИ=0.4818
     ∑ ПО ДИАГ.=10272; ∑ ИЗВЪН ДИАГ.= 49728; ВЕРОЯТ.ДИАГ.= 0.1712; ВЕРОЯТ.ИЗВЪН= 0.8288
     ЗАБ: ЕЛЕМЕНТИТЕ ПО ДИАГОНАЛА ДАВАТ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР.
     СРЕДНО ЗА ИЗБОР НА ЕДНА ЗОДИЯ [(ДИАГ.ЕЛ + 2*ИЗВЪН) / 12 БЛАГОПР.СЪБИТ.]:
     БРОЙ=9144.00, ВЕРОЯТН.=0.1524

     Б) БРОЙКИ И ВЕРОЯТНОСТИ ПРИ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ
     БРОЙ= 10271, ВЕРОЯТ.= 0.1712 [ОБЩ ИЗБОР 1 НОВА: БРОЙ=10272, ВЕР.=0.1712]
     ЕДНА НОВА, СЪЩА КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 1132, ВЕР.=0.1102
     ДВЕ НОВИ, 1 КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 4621, ∑_ВЕР.=0.4499, 1_ВЕР.=0.0409
     ЕДНА НОВА, НЕ КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 396, ∑_ВЕР.=0.0386, 1_ВЕР.=0.0035
     ДВЕ НОВИ, НЕ КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 4122, ∑_ВЕР.=0.4013, 1_ВЕР.=0.0073
     НОВ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 1528, ВЕР.=0.1488
     НОВ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 8743, ВЕР.=0.8512
     ПОНЕ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ: БРОЙ= 5753, ВЕР.=0.5601
     ПОНЕ ЕДНА НОВА ЗОДИЯ: БРОЙ= 9139, ∑_ВЕР.=0.8898, 1_ВЕР.=0.0809

     В) БРОЙКИ И ВЕРОЯТНОСТИ ПРИ ДВЕ СТАРИ ЗОДИИ
     БРОЙ= 49729, ВЕР.= 0.8288 [ОБЩ ИЗБОР 2 НОВИ: БРОЙ=49728, ВЕР.=0.8288]
     ЕДНА НОВА, КАТО НЯКОЯ СТАРА: БРОЙ= 7764, ∑_ВЕР.=0.1561, 1_ВЕР.=0.0781
     ДВЕ НОВИ, КАТО ДВЕТЕ СТАРИ: БРОЙ= 7590, ВЕР.=0.1526
     ДВЕ НОВИ, ЕДНАТА КАТО СТАРА: БРОЙ=24593, ∑_ВЕР.=0.4945, 1_ВЕР.=0.0247
     ЕДНА НОВА, НЕ КАТО СТАРИТЕ: БРОЙ= 980, ∑_ВЕР.=0.0197, 1_ВЕР.=0.0020
     ДВЕ НОВИ, НЕ КАТО СТАРИТЕ: БРОЙ= 8802, ∑_ВЕР.=0.1770, 1_ВЕР.=0.0039
     НОВ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 8744, ВЕР.=0.1758
     НОВ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ=40985, ВЕР.=0.8242
     ПОНЕ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ: БРОЙ=39947, ∑_ВЕР.=0.8033, 1_ВЕР.=0.4016
     ПОНЕ ЕДНА НОВА ЗОДИЯ: БРОЙ=34375, ∑_ВЕР.=0.6912, 1_ВЕР.=0.0691

     ОБЩО ПОНЕ 1 СТАРА: БРОЙ=45700, ∑_ВЕР.=0.7617, 1_ВЕР.=0.4165 [:1.8288]
     ОБЩО ПОНЕ 1 НОВА: БРОЙ=43514, ∑_ВЕР.=0.7252, 1_ВЕР.=0.0713 [:10.1712]

Табл.4. ЛИСТИНГ СЪС СТАТИСТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ ОТ КОМПЮТЪРНОТО МОДЕЛИРАНЕ НА КОМБИНИРАНИЯ ВАРИАНТ.
 


 

МАНИФЕСТ НА ИИИ

 

(ИНИЦИАТИВА ЗА ИТЕРАТИВНИ ИЗБОРИ)


     Историята на всички общества е история на селекция на народни лидери! Колкото и да е силна и богата една страна, ако тя не е добре организирана и ръководена, обществото не може да покаже това, на което то е способно, страната се разкъсва от вътрешни противоречия и става лесна плячка на други, по-добре организирани от нея. Толкова по-необходима е добрата организация, ако страната е бедна и слаба. Но в човешкото общество организацията се осъществява от хората и, следователно, тя се свежда преди всичко до намирането на най-способните ръководители и поставянето им начело на властта. В условията на диктатура това се осъществява отгоре, а в условията на демокрация — отдолу, но проблемът си остава, защото той е много трудно да бъде решен и обикновено се приема някакво решение, но без гаранции, че то е най-доброто. Нека разгледаме това по-подробно.
     При диктатурата ръководителите се назначават от диктаторското тяло (било той един човек, или някакъв съвет), което е добре, ако това тяло е кадърно и честно, но тъй като това рядко се случва то добрите диктатури също са рядкост в историята, и което е по-лошо: като дойдат некадърните управници, те компенсират с излишък всичко добро направено от техните предшественици. При династийните и монархични форми на управление просто се приема, че избора на нов диктатор трябва да става от потеклото на стария, само защото "семето" е същото, но това, уви, нищо не гарантира. Единственият плюс при избора отгоре е, че се ограничава областта за търсене на управници измежду малко и свързани от някакви аристократични или други връзки лица получили по-добро образование и които могат да бъдат, повече или по-малко, опознати от диктатора, т.е. постига се някакво намаляване на пула за избор.
     При демократичния избор (избора отдолу) нещата вървят добре само при относително малка група избиратели, които могат да познават добре лицата, които избират, но на ниво държава този избор се оказва почти толкова лош, колкото и другия, с единствения плюс, че лошия управник не може да се задържи дълго на власт и лесно може да бъде сменен с друг (най-често също толкова некадърен!). Колкото и да е малък този плюс той, все пак, е нещо, така че ние ще се опитаме да го запазим, т.е. ще разглеждаме демократичния модел, но нека не се заблуждаваме, че той засега работи добре, защото проблема на избора си остава! Това е проблемът, че когато човек избира някого, който да го управлява, той трябва да избере по-способния, но за това е нужно той самия да е достатъчно способен за да направи избора! С други думи, човек може да избере само такъв свой началник, който е толкова добър колкото него (или по-лош), обаче не и по-добър, защото той просто не може да го оцени! Нещата се влошават още повече защото мениджерското изкуство съвсем не е област, в която всеки се ориентира добре (както футбола, например), така че обикновения избирател просто няма шансове да е специалист в нея.
     Прочее, това трябва да е очевидно, защото при всяка една дейност съществуват комисии за преценка на качествата на кандидатите и тези комисии са по-компетентни от самите кандидати, а при всенародния избор е точно обратното! Изборът отдолу може да работи само при много малка разлика в способностите на кандидата и комисията, което може да го приближи до компетентния избор отгоре. По тази причина човечеството от памтивека прилага най-простото правило на итеративния избор, където малки групи от хора избират някакви свои представители, които формират други групи, където се прилага същото правило, и така нататък докато се стигне до върха. Това е основен метод на работа във всяка една партия или група хора, където се прилага демократичния избор. Единствената причина, поради която това не се прави при всенародните избори е трудността за такава оценка, но само това е пътя, ако искаме да получим добро решение! Ние от Инициативата за Итеративни Избори (ИИИ), имаме конкретно предложение, което ще изложим по-долу, но нека първо се спрем на явните минуси на съществуващия демократичен избор, които умело се прикриват от всички традиционни партии, или по-точно от политиците по горните етажи на властта.
 

1. Недостатъци на демократичния избор


          а) При преките всенародни избори хората гласуват, като правило, за партии, а не за личности! Това е обяснимо защото партиите са по-дълговечни и познаваеми от личностите, и защото негласно се предполага, че в самите партии се прилага итеративния избор, но нито това може винаги да се гарантира, нито пък партиите са само сбор от членуващите в тях. Партиите са места за кариера и лично облагодетелствуване, което ще рече, че партийните членове си имат свои интереси, различни от тези на хората, които те представляват. Освен това партийността противоречи на демокрацията, защото демокрацията изисква достъп до властта на широките народни слоеве, докато членовете на всички партии в една страна обикновено не надхвърлят 10% от нейното население, което ни дава основания да говорим за партокрация, или власт на партиите! Прочее това е достатъчно ясно, но всички партии взети заедно упорито премълчават тази теза (и това, изглежда, е единствената точка по която имат консенсус) и пледират, всяка по своему, че те са най-добрите представители на народа. Важното за нас в случая е да констатираме, че избора трябва да се провежда за личности, и чак след избора им, те може да се обединяват в някакви групи на единомишленици, но тези групи не бива да ги обезличават.
          б) Изборът по върховете, естествено, означава непознаването им и води до необективност и изключване на вярното решение. Това следва от споменатия в началото проблем на избора, поради което се оказва, че лидерите по върховете трябва да се рекламират по същия начин, по който се рекламира една лека кола, или проститутка, например, като най-популярните личности съвсем не е задължително да са и най-добрите. Човек не може да избере някого по демократичен начин, ако този някой не се предложи, с което той може да демонстрира само високото мнение за себе си, но не и някакви други качества. А нали когато някой младеж реши да се жени той не отива в публичния дом да търси бъдещата си булка? Избирателите трябва да гласуват за хора от близкото си обкръжение, които те познават, а не за хора от политическия хайлайф — и това също е ясно, ако не са политиците да объркват нещата.
          в) Народните избранници нямат никаква информация за своите избиратели, така че те, всъщност, и не знаят кого представляват, и като така просто прилагат своите лични (разбирай партийни) схващания, а не тези на избирателите! Единственото нещо което те знаят е от кой район са избрани, но това е чиста формалност, защото районирането изобщо не е важен белег за различаване на избирателите — такива показатели биха били, например: имуществените различия, възрастовите, етническите, професионалните, образователните, и прочее разлики. Освен това районирането няма никакво значение на ниво Народно Събрание, което е един национален орган. Ако се обърнем към първоизточника на демокрацията — Древна Атина — то там са се избирали представители на 50 рода, което за това време е бил съществен признак за различия между хората. Но щом народните избранници не знаят какви прослойки от населението те представляват, то те и не са никакви представители на народа! Ако те понякога се срещат със "своите" избиратели, то това съвсем не са именно тези хора, които са ги избрали (защото това не може да се докаже поради тайния избор), а хора които искат да се възползуват от положението на даден представител за да поставят някой въпрос нагоре, или пък си нямат друга работа и затова ходят на тези сбирки (но същия въпрос те биха поставили и пред представители на друга политическа сила).

     По тези причини традиционните избори представляват процедура за узаконяване властта на политическата олигархия и за облегчаване на свързването ù с определени бизнес среди! Трудността за избор на хора от близкото обкръжение на всеки, просто заради техните способности или морални качества, тук се заменя с един изборен фарс, целящ "запушването на устата" на народа, че той е, ужким, този който избира. Само нашата ИИИ е единствено способна да се пребори с тази криворазбрана демокрация предлагайки следната
 

2. Нова процедура на демократични избори.


     Основополагащо изискване на новата процедура е възможността всеки да гласува за всеки, не защото последния се е кандидатирал, а защото първия счита, че може да му довери защитата на своите интереси! При днешното ниво на развитие на компютърната техника това може да се осъществява съвсем успешно като всеки човек предлага до пет души, включително и себе си, ако се счита също за способен, или най-малкото има желание да участвува в управлението на страната. Редът на предлагане няма никакво значение, а самите лица се означават с уникален номер, който за страната ни е Единната Гражданска Регистрация (ЕГН), като в последващата обработка грешни ЕГН се изключват, а дублиращи се номера се броят еднократно.
     На пръв поглед изглежда, че необходимостта на всеки да знае точното ЕГН на лицето, за което иска да гласува е доста сложно изискване, обаче то би било такова преди половин-един век, може би, но не и днес, защото всеки официален кандидат може наред с името си да оповестява и своето ЕГН (това не е адрес, че човек да се страхува да си го каже). Освен това всеки ще може да попита свои близки за техните ЕГН-та и ще си ги запише на някакво листче. В служебна обстановка няма никакви пречки когато човек си пише името (на вратата или в някакъв списък) да пише също и ЕГН-то си, което, все едно, фигурира официално в службата му. А защо да не си носи и някаква значка на ревера с името и ЕГН-то когато наближат някакви избори — може пък някой да вземе да си го хареса като го срещне на улицата? Няма проблеми да съществуват и официално достъпни бази данни (по Съветите или в предизборните клубове) на всички лица от даден регион или за страната, където по редица белези като: някое от имената, възраст или район на местоживеене, да може да се направи нужната селекция и да се научи ЕГН-то, ако това се счете за целесъобразно.
     По този начин ние не отричаме изобщо партиите и възможността за избор по върховете, защото наред с близките си познати човек може да иска да гласува и направо за някой общоизвестен лидер (било той политик, било футболна звезда, или добър професионалист в някоя област). Важното е този избор да става на итерации, като при всеки следващ етап вече гласуват 10 до 20 пъти по-малко хора. В такъв случай три до четири итерации ще са достатъчни за избора за Парламент, и дори по-малко за местните Съвети. Трябва да е ясно, че при всяка следваща итерация гласуват само съответната бройка от първите в списък подреден по броя на гласовете получени за тях, но те могат да гласуват пак за когото си искат (засега), с изключение на последния път, така че някои хора може да влизат и при следващи итерации в кръга на избраните. При последната итерация, която трябва да съдържа около хиляда души, трябва да се даде възможност за тяхната лична среща и запознанство, като тук вече е нужно да се посочат хора само измежду тях (за да се избегнат случайни лица в последния момент или възможности за лесно купуване на гласове). И така, ние предлагаме следния вариант за гласуване в нашата страна.

     2.1. Избори за Парламент

     а) Първа итерация: от всичките гласоподаватели (към 6 млн.), всеки от които гласува за всеки от тези хора, до първите 300,000 от тях с най-много гласове, според получен подреден списък на избраниците, съдържащ само ЕГН и брой гласове за тях.
     б) Втора итерация: от 300,000 избиратели до първите 20,000 с най-много гласове по същите правила.
     в) Трета итерация: от 20,000 до 1,000, по същия начин, като този път избора се прави в районните избирателни бюра, поради намалелия брой лица.
     г) Четвърта итерация: от 1000 души до нужната бройка в Парламента, която ние предлагаме да бъде сто души, като този път всеки гласува пак за 5 души но само измежду тези хиляда. Освен това преди този етап на избора трябва да има един месец време, през което тези хора да могат да се опознаят, като прекарат две седмици заедно (в някой курортен комплекс, примерно), при което да имат най-различни възможности за лични контакти и изяви на своите виждания за стратегията на управление в дадения момент. Тази хилядарка избраници може да се разглежда като едно разширено Народно Събрание и като естествена резерва за допълване на бъдещото при нужда. Тук вече може да се прояви разделение на хората според политическите им виждания, или някакви други признаци (възраст, образование и пр). Самото гласуване се провежда в централното избирателно бюро (или в Народното Събрание), като е желателно то да бъде и явно.

     Относно кодирането на гласовете ние предлагаме то да се провежда на обикновени перфокарти (на същите, които се използуваха в изчислителните центрове до преди 10 - 20 години), като всеки може да си подготви своята карта когато пожелае в двумесечен срок в съответните бюра на местните Съвети като ползува там и някаква база данни за да бъде сигурен в ЕГН-тата на кандидатите си. В деня на избора в избирателните бюра трябва също да има такива машини, или да се ползуват тези в Съветите, а в бюрата само да се гласува. Наред с това трябва да се осигури и възможността всеки, ако желае това, да гласува предварително и явно, като остави една перфокарта за избора си и получи копие от нея, потвърдено с подписи (на служителя и негов) и печат на тази служба. Обърнете внимание, че при положение, че се гласува за личности, няма никакви основания човек да се страхува че познава някого си и му гласува доверие, още повече ако това не са хората по върховете, както се предполага да бъде на първите итерации!
     Обработката на гласовете няма да бъде особено трудна (тя е трудоемка, но нали затова и съществуват компютрите — за да се "трудят" вместо нас), като ще се състои в един първоначален етап на прехвърляне на записите от всички перфокарти за даден район на магнитен носител (безразлично в какъв ред), и последващо запълване на един файл с две полета за всеки запис: ЕГН и брой гласове за това лице, който трябва да се поддържа нареден по ЕГН. След това на районно ниво тези файлове се смесват (обединяват) като се поддържат наредени по ЕГН. След смесването и на национално ниво този файл вече се сортира по полето за брой на гласовете и се отделя необходимата бройка от началото на списъка. ( При положение, че следващите няколко души след последния допуснат имат точно същия брой гласове като него, то се включват и те понеже точната бройка не е съществена. ) Остава след това тези частични избранници за всяко ниво да бъдат оповестявани за това, че те продължават избора. Няма проблеми за каквито и да било проверки на която и да било политическа сила по файловете и обработката им.

     2.2. Избори за местни Съвети

     Тук нещата са съвсем аналогични, само че итерациите ще са в други граници. Ако приемем, че една община наброява, да речем, 50,000 души, то на втория етап е достатъчно да се явят 3,000, а на третия — 200 души. Само дето в този случай при обработката трябва да се извършва и отсяване на лицата не регистрирани в района. Няма проблеми, обаче, тази обработка да се извършва и върху същите перфокарти за изборите за Парламент, тъй като те, все едно, се провеждат по райони, така че може да отпадне необходимостта от нови избори (поне за първата итерация). Освен това трябва да се отбележи, че няма нужда от общи избори на съдебни органи, защото масите, така или иначе, не ги познават, и този избор може да се извършва от съответните Съвети, където могат да се срещнат лично и запознаят, вместо да се прилага една формална процедура.

     2.3. Избори за Президент

     При итеративните избори няма никаква нужда от отделен избор на Президент /Вицепрезидент, защото това може да се извършват от самото Народно Събрание, но ако толкова искаме да разширим извадката, то може да се използуват хилядата души, които са гласували на последната итерация. Изобщо казано това разширено Събрание може да се използува и за най-различни други цели (анкетни, например), защото то ще е една доста добра представителна извадка на народа, нещо което отсъства при всички съвременни демократични избори.
 

3. Бъдеща еволюция на изборите


     След като предлагания от ИИИ вариант на избори се приложи няколко пъти и народа осезаемо почувства неговите предимства ще се наложат и някои подобрения и ускорения на метода. Тук ще се спрем на пет по-важни момента.
     а) Изборите ще станат явни и открити! Както вече споменахме, след като всеки гласува за хора от близкото си обкръжение той няма основания да се страхува от открито изказване на своя глас, което пък ще премахне и възможността за фалшифициране на изборите, защото най-лесно може да се изопачи това, което не се вижда, а това, което се знае, и лесно може да се докаже, никой и няма да се опитва да изопачава. Това, обаче, означава, че няма никаква нужда от един изборен ден с традиционната шумотевица, а всеки ще може да извърши своя избор в удобното за него време в течение на един разумен срок (от около един месец), като деня на избора ще служи само като краен срок за етапа. Явният избор ще изисква и въвеждане още на ЕГН-то и на самия гласоподавател (например като последно и предшествувано от символа "@"), но от своя страна ще даде възможност и за проявата на останалите плюсове, изложени по-долу.
     б) Всеки ще може да гласува от къщи или от службата си, посредством компютърните мрежи, като при това прави всички необходими справки в базите данни на место. Това може да бъде осъществено с достатъчно голяма степен на защита и секретност чрез лични пароли (така както се прави, примерно, при теглене на пари от уличните автомати). Тогава вече ще може да се изисква при всяка следваща итерация да се избират лица само измежду гласоподавателите за даденото ниво защото ще може да се направи бърза справка дали дадено ЕГН е от допустимите, и ако не е така, то да се посочи някой друг. Възможно е също да се провеждат и повече итерации, така че намаляването на пула всеки път да става само около десет пъти (пет итерации общо), което ще повиши прецизността на изборите. В крайна сметка това означава, че избори ще могат да се правят дори всяка година, ако това се наложи, и няма да струват почти нищо на държавата.
     в) Може, а и трябва, да бъде въведено тегло на гласовете за всяка итерация (след първата), защото тези (да речем 300 хиляди), които са избрани на предишното ниво имат съвсем различна представителност, т.е. брой на хората, които са гласували за тях! При едни явни избори, няма никакви проблеми освен петте ЕГН-та и това на гласоподавателя да се въведе и още едно поле при гласуване, определящо теглото на неговия глас, което да е единица на първо ниво и да се запълва автоматично в процеса на компютърната обработка, като за всяко избрано от даден човек лице в полето за бройката на гласувалите за лицето се добавя не единица, а това число. Тогава с пълно право ще може да се каже колко "струва" гласа на всеки един избирател на всеки епап от изборите, което при последната итерация ще покаже точно колко хора са избрали, пряко или косвено, даден Народен Представител (а не само колко души на последния етап са гласували за него). По този начин ще се постигне идеалния вариант на гласуване, при което ще може да се проследи, при нужда, цялото дърво на избора, както отгоре надолу (кой от кого е избран) така и от долу нагоре (кой, кои хора е избрал). И обърнете внимание, че тук става дума за всеки от стоте души в Народното Събрание поотделно, а не общо за кандидатите от листата на дадена партия, за която има подадени определен брой гласове (но в един район кандидатите са едни, а в друг — други).
     г) Ще може да се правят всякакви статистически анализи на гласоподавателите. В предишния пункт ние загатнахме това, но нека акцентираме, че при национални избори въпроса е не "кой кого", а "кой от какви хора", т.е. възраст, образование, професия, етническа принадлежност, и прочее параметри, които могат да бъдат извлечени от едни по-пълни бази данни за страната. Това ще помогне на Представителите да провеждат максимално близка до интересите на истинските си избиратели политика, както и да се вслушват в тяхното мнение (чрез електронна поща, да речем), защото едно нещо е мнението на един човек, а съвсем друго е положението ако зад този човек стоят, примерно казано, 42 души!
     д) Ще се сплоти обществото и повиши съзнателното му отношение към изборите. Когато всеки след първото ниво стане истински изразител на мнението на другите, и всеки преди последното бъде лишен от възможността за кариера и лично облагодетелствуване от изборите, то и всеки ще започне да се отнася сериозно към тях и ще се стреми да даде най-доброто от себе си. Хората, разбира се, са егоисти, но те не са слабоумни и всеки човек се стреми към надмощие ако може да го постигне, но в противен случай не му остава нищо друго освен да мисли за обществото, по простата причина, че той иска да се хареса на другите (които са доверили гласовете си на него). Нормално е да се предполага, че болшинството от хората когато разберат, че представят повече от десетина души, ще се опитат да проучат по някакъв начин (да речем, чрез стандартна анкета) вижданията на тези хора, за да може и при други избори те пак да им гласуват това доверие. А начините за това ще бъдат съвсем достъпни, защото ако днес (към 2000-та) в развитите страни около 10% от населението имат в домовете си или в службата достъп до Интернет, то след десет години тяхната част може да стане 1/4, а след 20-30 години това ще бъде нещо толкова достъпно, както днес е телевизора.
 

Заключение


     В повечето демократични страни населението гледа на политиците като на елитна прослойка недостъпна за масите и е готово да залага на тях, така както го прави на Тото, или на конни състезания. Но това е така поради отсъствието на съпричастност към тях, както и на последните към масите които са ги избрали. Единствено ИИИ намира правилния начин за свързване на обществото в едно цяло, където всеки носи своя дял от отговорността за съдбите на другите, и колкото по-нагоре се отива, толкова по-тежка става тази отговорност. Бъдещето на изборите е само в едни открити итеративни избори, основани на преки лични контакти и възможност за мнение за качествата на лицата за които се гласува. Изборите по върховете, особено на хора обвързани с тесни и обезличаващи ги партийни платформи, а не на конкретни личности, подронва основите на демокрацията. Народните Представители трябва да представляват наистина народа (или част от него), а не своите партии, и такава представителност може да се постигне само с помощта на ИИИ.

     Подкрепете ИИИ, защото ние подкрепяме изпитания през вековете итеративен начин на постепенно избиране отдолу, единствено способен да се пребори успешно с проблема за избора.

     Проявете разум, проявете съзнателност, проявете инициатива — изберете нашата Инициатива!

     ИИИ дава итерацията, итерацията прави демокрацията!

 

 

МАНИФЕСТ НА ККК

 

(КРИЛО НА КОРУМПИРАНИТЕ КАДРИ)


     Историята на всички общества е история на постепенно утвърждаване на съществуващите тенденции при достигане на нужната степен на зрелост! Никога не се е отдавало да се утвърди или узакони нещо в обществото преди то да се е било появило в зародиш и получило някакво разпространение, което да наложи поставянето на дневен ред на въпроса за неговото приемане; но само това не е било достатъчно ако въпросното нещо не е съответствувало по своята степен на развитие или зрелост на потребностите на обществото и най-вече на неговото управление. Първата част на горното твърдение отстоява тезата, че в общественото развитие не се наблюдават немотивирани идеи, които не са се появили първоначално като неправомерни, или незаконни, или еретични мисли, защото няма как да се утвърди нещо за което не е известно нищо (а новите неща най-напред се считат за еретични), и това е очевидно. Втората част на изказването изисква известно време за осъзнаване или узряване на идеята, докато тя стане годна за "ядене", т.е. за утвърждаването ù като принцип в общественото управление, като различните идеи изискват различна степен на зрелост за да бъдат извадени от сферата на неофициалната практика и приети за правилни в официалната; дуално погледнато можем да считаме, че обществото трябва да узрее за да възприеме дадено нововъведение. Това, разбира се, е само качествена зависимост, но достатъчна за нашите цели, както ще видим по-нататък.
     Така например, в недрата на робовладелския строй, положително, е съществувала идеята за даване на по-голяма свобода на робите в рамките на някакво изолирано място или остров, където те да могат да се движат свободно, но да не могат да избягат от него, само че е трябвало да мине време, докато тази идея узрее като крепостна форма на владеене (т.е. прикрепване към земята, без която човек не е можел тогава да се изхранва). Аналогично е настъпило следващото освобождаване на населението чрез замяна на закрепостяването към земята с поставянето на хората в зависимост само от средствата за съществуване, т.е. от благата изработвани с техния труд, който те могат да упражняват навсякъде, стига някой да е готов да им плати за това. Друг пример представляват мерките за наказване на еретиците или лицата обвинени в обладаване от нечисти сили — в зародиш са присъствували всички възможни мерки, но са се прилагали тези от тях, които в даден момент са били най-подходящи, според вкуса на управляващите, като когато дадена мярка вече е "презрявала" тя е излизала от употреба, или се е заменяла с друга.
     Също така може да се спомене, че идеите на комунизма са съществували в някакъв вид още от времето на Платон, но е трябвало да минат сумата векове, преди те да узреят достатъчно за да се приложат някъде, и то пак не на всякъде, а в определени страни, където са се оказали най-годни за употреба, а иначе комуни е имало и преди комунизма. По същия начин можем да разглеждаме и появата и узаконяването на редица социални придобивки или граждански права, които се прилагат когато това стане възможно. Има някаква аналогия в степента на зрелост на тези неща с вкуса, който имат, например, домата, или краставицата, или пъпеша, ако щете, като никой не би харесал зелен домат или презряла краставица, а капитализма често се сравнява с мушмулата, защото докато не презрее не става за нищо (в което ние вече би трябвало да сме се убедили от опита ни през последните демократични години).
     Що се касае до корупцията то тя е съществувала откакто свят светува, но досега не ù е било дошло времето да бъде призната в управлението, защото е била още зелена, или обществото не е било достатъчно узряло за да оцени нейния вкус. Фактът, обаче, че тя се прилага нелегално и неофициално почти навсякъде, говори, че има доста ценители на вкуса ù, както и това, че тя успешно допълва редица законови положения, като с нейна помощ често се стига до правилно решение. И наистина, за този, който дава приличен бакшиш на някой държавен служител, например, за да компенсира несправедливостта на някой закон, или за да "смаже" някоя законова инстанция, е все едно дали решението е получено след като той си е платил такса на държавата, или я е платил на чиновника; а пък за последния също е все едно дали той получава достатъчно пари от държавата за да защитава правдата, или я защитава срещу допълнително заплащане.
     Както се вижда, ако бакшиша е в интерес на справедливостта той е морално оправдан, така че лоша е не корупцията, а системата на правораздаване която я предизвиква, като смело може да се каже, че няма закон, който да е винаги справедлив, а още по-малко да е справедлив за най-онеправданата и слаба страна — в най-добрия случай той може да е справедлив за най-силния, т.е. за държавата. Прочее, ние излагаме тези разсъждения, не за да обвиним законите или служителите на правосъдието, а за да оневиним корупцията, ако тя е в интерес на нещо по-важно — било то някакви свободи, било повече щастие за народа, било по-ефикасно защитаване на същите тези закони.
     Самата дума "корупция" и прилагателното "корумпиран" (corrupt на английски) означава разложение и идва от латинския, но какво е разложението ако не определена степен на зрелост?! Ако се върнем отново на аналогията с пъпеша, то той (от позициите на краставицата) може да се счита за "корумпиран" когато хората го използуват за ядене (както и райската ябълка, или мушмулата, или капитализма според горната забележка), но това не му пречи да бъде вкусен и хранителен. А нима онова животно наречено лешояд, на което всички гледат с голямо презрение защото се храни с развалена и разложена храна, не се нарича в същото време и "санитар на природата", защото изпълнява полезни функции? А нима някоя страна може да се похвали, че е успяла да се пребори окончателно с проституцията, която е една типична проява на разложение на нравите, но съществува от времената на Вавилон, че и до ден днешен, независимо дали легално или не, защото е нужна на обществото и винаги му е била нужна (а и ще бъде, поне докато не настъпи противната тенденция в някое далечно бъдеще)? Така че корупцията изобщо не трябва да ни шокира, а да ни накара да се замислим кога и къде тя е необходима! Ние се осмеляваме да твърдим, че корупцията в политиката, явно, е необходима и неизбежна (най-малкото защото тя, все едно, съществува), и е дошло вече времето да я легализираме, защото тя е нужна на демокрацията, или демокрацията я изисква! И така, да започнем.
 

1. Недостатъци на демокрацията


     Реалната демокрация има редица недостатъци, които биха могли да бъдат отстранени, като тук ние ще изтъкнем тези от тях, които могат да се преодолеят с помощта на нашето Крило на Корумпираните Кадри (ККК). Те се свеждат предимно до невъзможността за взаимопомощ между избиратели и избранници и са следните:
     а) Отсъствието на пряк контакт на народните избранници с избирателите и обратно е много съществен минус при всичките реално съществуващи демокрации. Ако погледнем непредубедено на нещата ще видим, че анонимният избор много затруднява нещата, защото никой Народен Представител не може да знае дали даден човек е гласувал за него или не. Нещо повече, той не знае какви хора средно са го избрали — млади или стари, среднисти или висшисти, наемни работници или собственици, от какви етнически групи, и прочее, а това познание би могло да му е от полза при неговата дейност за да знае кого да защитава. Срещите с "избирателите" не са срещи с неговите истински избиратели (поради което ги сложихме в кавички); хората, които го търсят лично не се знае дали са гласували за него, т.е. дали са го подкрепили и дали са вярвали в него, или сега искат да се възползуват от положение му, а на този свят всеки иска да знае кои са неговите хора на които той може да разчита. Анонимният избор е такъв, защото още не е било поставяно изискването той да не бъде такъв (поне за някои партии), т.е. още не е била назряла ситуацията, а анонимните бюлетини са просто един по-лесен начин на избор. Докато, обаче, избиратели и избранници не могат да се познават най-малкото на книга (по име, или ЕГН, или някакъв документ, който да потвърди избора) те няма и да действуват задружно и сплотено; докато няма начин (макар и опосредствано) те да си подадат ръка преди изборите, те няма да си я подадат и след изборите! Ако при демокрацията управлението на страната става от народни избраници, то те трябва да знаят кои хора именно представят, иначе представителството е чиста формалност и демагогия.
     б) Липсата на взаимопомощ между двете страни при демократичния избор поставя големи трудности пред индивидуалните (независими) кандидати, които могат да се проявят двояко: бедните политици, от една страна, нямат практически никакви шансове да бъдат избрани, защото предизборната кампания струва големи пари (а поставянето на имуществен ценз, както е в някои страни, е антидемократичен елемент); богатите физически или юридически лица, от друга, не могат легално да предизвикат избирането си, или това на техен представител, чрез някакъв вид подкуп или премия за избирателите (които биха били доволни да получат нещо даром), а ако някои хора от народа искат нещо, което не пречи на никого, е съвсем демократично то да им се даде. При партиите нещата стоят другояче, защото те се издържат от партийните членове, т.е. партиите, де факто, са подкупени или корумпирани, и поради тази причина те имат пари и за предизборната агитация и за следизборното им функциониране! Това че редовите членове не плащат бакшиши на конкретни лица, а на един вид "безлични" сдружения с идеална цел, не означава, че тези сдружения не са корумпирани в обичайния смисъл на думата, защото партиите вършат своята дейност в отплата за членския внос получен от членовете като го разпределят между управляващия апарат, но това си е чист подкуп, защото се дава предварително, само дето е узаконен и не се нарича така. Такова нещо, обаче, не съществува за индивидуалните кандидати и е крайно време също да се легализира.
     в) Демократичните избори не се контролират явно от капитала, което би могло да е нещо хубаво ако живеехме в условия на феодализъм, да речем, но при капиталистическото стопанство главното е капитала (за англоговорещите това е очевидно, защото за тях тази дума значи, както голяма сума пари, така и главен град или столица, а корена е латински и означава глава). Лошото е не когато капитала формира избора на масите, а когато масите не желаят това, което капитала им предлага, но няма нищо недемократично ако народа може да печели от това, като влияе на избора чрез своите капитали, или обратното — когато може да получи някакви капитали за своя избор. Действително е крайно време да се стигне до правилно виждане по въпроса, защото реалното положение на нещата е, че капитала, все едно, формира народния избор, но далеч не в интерес на народа! Ако една група хора, достатъчно голяма за да излъчи свой Представител в Парламента, или поне в местните Съвети, иска да си плати (нещо дребно най-често, защото хората са много) за да има там свой човек, то това е съвсем разумно и демократично, както и ако една голяма фирма реши да плати нещо на хората които гласуват за нейния човек (защото ако те гласуват за него, значи такова е тяхното желание!), то това също е правилно. Финансовата корупция в изборите се нарича така само защото тя не е узаконена или легализирана, така че ние сме за легализиране на корупцията, която по този начин ще изчезне!
 

2. Предложение за промяна


     а) Не трябва да се изисква винаги тайно гласуване и ако избирателя желае да гласува явно, той трябва да може да направи това, като получи някакъв документ удостоверяващ неговия избор, от който той да може да се възползува в последствие. Това не изисква основна промяна в избирателния закон, а само едно време от две до четири седмици преди официалната дата на избора, през което желаещите да гласуват явно да могат да направят това в съответните Съвети, като избора им се фиксира в централизирана компютърна база данни, а техните имена се отметнат в избирателните списъци. При съществуващия закон е възможно гласуване чрез телеграма, но като рядко изключение, ако избирателя не е в момента в страната, докато ние искаме това да стане правило. По този начин всеки (който желае) ще може да докаже своя избор, било то за да си осигури по-лесен достъп до някой избранник, било за да претендира после за някой подарък от лицето, или фирмата, която стои зад него, било за да може да поиска някаква отговорност от избраното лице, ако е бил, един вид, негов "акционер" при избирането му — конкретната форма на взаимодействие между избиратели и избранници ще си се уточнява във всяка партия или сдружение, които приемат платформата на ККК. В този смисъл могат да съществуват различни Крила за всеки от случаите, със своите регламенти.
     б) Не трябва да се изисква задължително вписване на имената на кандидатите в избирателните списъци, защото за самия избор е важна бройката на мандатите за всяка политическа сила участвувала в изборите (креслата в Парламента или в местните Съвети) а не конкретните лица, които могат да се определят съгласно регламента на всяка от тези сили и след избора в срок също от две до четири седмици. Това ще облегчи много индивидуалните кандидати — а те са наистина демократичните избранници — защото те ще могат да се обединят в някакво Крило, и по получените след избора документи ще се разбере кой от тях именно е избран, както и с колко гласове за всеки кандидат. Такъв документ може да бъде още един допълнителен отрязък от квитанцията давана от Съвета при явното гласуване (един отрязък трябва да има за избирателя, и един за архива на Централната избирателна комисия), в който избирателя да впише името на конкретния кандидат от Крилото и да го изпрати по пощата или занесе на ръка. В централната база ще се пазят данни само за участвуващите в изборите партии, а не и за лицата, и всеки явно гласувал ще има грижата да прати съответния отрязък на своя кандидат.
     При това положение ККК ще може да прескочи прага за участие в изборите и всеки от индивидуалните кандидати набрали нужните гласове ще влезе наистина в съответния орган, като тези (предположително много) от кандидатите, за които първоначално няма достатъчно гласове ще могат да получат или дадат гласовете си на други (няма никакво значение дали ще кажем "дадат" или "продадат", защото когато човек дава нещо той го прави, или заради минала, или заради бъдеща, услуга, т.е. всяка услуга си има някаква цена!), като само за един кандидат няма да достигнат гласове, а мнозина ще отпаднат, но ще спечелят нещо от това чрез получените за тях първоначални гласове. Така отпада необходимостта от индивидуални кандидати защото те ще се обединят в Крила за да станат по-силни и конкурентно способни с партиите; но и всяка от партиите може да спечели от това изискване, защото няма нужда едно лице да се пише в 3-4 избирателни листи (в различни райони), и няма нужда изобщо за всеки избор да се изготвят листи с имената на кандидатите, защото те, все едно, са от една партия и само нейното име е достатъчно (което многократно ще поевтини процедурата на изборите). Освен това, провежданите по този начин избори за Парламент ще станат наистина национални (защото това е национален орган) и няма никакво значение от кой район е избрано лицето, а ако то иска да знае от кого е избрано ще може да научи това от отрязъците на квитанциите при явното гласуване (ако явно гласувалите му ги изпратят).
     в) Трябва да се легализира корупцията сред избиратели и избираеми и се даде гласност на всички финансови машинации съпровождащи изборите, защото всеки има право да знае кое лице или партия, какви финанси и от кого е получило за да проведе изборите, както и след това какво получава или дава. Ако някоя фирма иска да купи свой представител в Парламента като предостави на всеки, който гласува за нея по една акция, защо да не го направи открито, вместо да търси разни вратички в законодателството или да хвърля ненужни пари за реклама (ненужни, защото не влизат в джобовете на гласувалите за нейния човек)? След като парите движат света, нека поне да се знае как го движат! Тази корупция е нужна за народа и, доколкото съществува, е по-добре това да става легално (иначе се получава нещо като присъствието на етническа партия в нашия Парламент, която не се нарича такава, защото това не е разрешено от закона, но това не ù пречи да е етническа и да си съществува).
     Също така, какво лошо има, ако някой район, или професионална, или етническа организация, иска да балотира свой човек, който, обаче, е достатъчно беден за да организира сам кампания по избирането си, докато всеки от тези хора би пожертвал с лека ръка и чисто сърце една сума от порядъка на един-два долара, да речем? Тези хора могат просто да станат акционери на това лице и да го изберат, че дори да съберат после и още по долар, да речем, за да си построи човека прилична къща, та да има къде да приема своите избиратели. Вместо само партиите да са корумпирани ние искаме всеки човек да може да се корумпира, защото това е израз на демократични права и свободи, и народа трябва да ги получи!
 

3. Бъдещо развитие


     Когато Крилото на Корумпираните Карди придобие нужното влияние сред народа изборите ще се превърнат в една демократична борса, където печели по-добрия политик, а от това, в крайна сметка, печели и народа. Политиците ще започнат да се купуват и продават както футболните звезди, например, а с какво един политик е по-зле от някой известен футболист? Дали няма външен вид, или няма нужното образование, или не носи емоции на народа, който, така или иначе, освен хляба иска и зрелища? Единственото нещо, което нашите политици нямат, са парите и затова често им се налага да ощетяват държавата (което ще рече народа), но ако те струват милиони, при това дадени им доброволно от техните поддръжници (било то частни лица, било фирми), то масите ще бъдат още по-доволни от тяхната "игра" (да не говорим за самите политици). Когато политиците забогатеят те ще работят още по-активно за щастието на народа, корупцията сред тях ще изчезне (защото легално ще бъдат добре осигурени), а това че капитала ще върти нещата, хем е справедливо, хем не значи, че народа ще стои настрани от тази игра, защото всеки ще може да подкрепя когото си иска и да печели от това.
     Всеки политик трябва да има право да основе своя политическа фирма, която да съществува на принципа на акционерното дружество, и да продава акции на този, който пожелае да си купи и да пелечи заедно с него! Акциите на един политик ще се качват, а на друг ще спадат, те ще се купуват и ще се продават, но това ще бъдат истински акции, а не някакви литературни хиперболи. Всеки гласувал за политика гражданин ще получава срещу заплащане една акция, а самия политик ще може да си купи при всеки избор от десет до петдесет от тях (в зависимост от нивото на изборите и някакъв национален рейтинг), но впоследствие, на общо събрание на акционерите, ще се взема решение за разпределяне на дивидентите всяка година, както и за емитиране на допълнителни акции. При всеки нов избор, в които политика участвува, ще се пускат нови акции при същия регламент. Самият политик може да държи най-много акции в тази своя фирма, но това съвсем не е задължително; той (или тя) може да бъде подпомаган от политически партии или бизнес организации, но и от всеки обикновен гражданин, който пожелае; политическата фирма ще върти бизнес както всяка друга, но ще се занимава основно с поддържане на имиджа и с рекламата на политика. Такъв, обаче, е живота, такава е борсата, такъв е капитализма, а приказките за корупция са отживели бръщолевения на защитниците на тоталитарното ни минало, когато всичко се вършеше скрито-покрито от народа и после само се свеждаше до неговото знание. С нас всеки ще има реалната възможност за печалба от изборите и политиците, а това ще бъде само от полза за народа.
     Освен това не бива да забряваме и следния важен момент, който ще бъде пряко следствие от дейността на ККК, и това е тезата, че само бизнес основи в политиката ще дадат добра възможност за индивидуалното развитие на политика и неговата пълноценна изява, а това именно е целта на всяко демократично общество. Народът избира конкретната личност, а партиите са просто едно свързващо и обезличаващо звено, и, в този смисъл, само чрез ККК ще се постигне истинска демокрация, при която се цени преди всичко личността и своеобразието на политика като представител на народа, а не неговата преданост към някакви общи идеи. Пътят към съвременната демокрация неизбежно минава през Крилото на Корумпираните Кадри!

     Чрез легализиране на политическата корупция към нейното премахване от политическия живот!

     Поставете политиката на бизнес основи, за да я подобрите и извисите!

     Напред към истинска демокрация под Крилото на Корумпираните Кадри!

 


 

МАНИФЕСТ НА ННН

 

(НАСТЪПЛЕНИЕ НА НОВАТА НОМЕНКЛАТУРА)


     Историята на всички общества е история на борба за власт между обикновени хора и (Бого-) избрани, между патриции и плебеи, между народ и аристокрация! Това е така, защото, от една страна, управлението не е проста работа и не може да се извършва от некомпетентни и неподготвени за целта хора, но пък, от друга страна, колкото по-ограничен е човек, толкова по-малко той разбира това и толкова повече си мисли, че всичко знае и иска да има пръст в управлението (разбира се, за "да оплеска" нещата накрая). Аристокрацията има същественото предимство на хора израсли в културна среда и получили добро възпитание от най-ранна детска възраст, хора, за които смело може да се каже, че са всмукали добрите обноски още с майчиното си мляко. Фактът, че те, като правило, не са обременени от необходимостта да изкарват насъщния си с непривлекателен труд, както останалата част от населението, им дава възможност да живеят за свое лично удоволствие и творческа изява, защото личностната изява е и най-голямото удоволствие за богатите духом! В същото време аристократите нямат нужда да правят кариера на всяка цена, за да намерят своето място под слънцето, както това е необходимо за "плебеите"; те си имат добро място още по рождение и когато заемат важни постове в йерархията на управлението не им остава нищо друго освен да си вършат работата както трябва (защото нищо и не ги принуждава да я вършат, освен тяхната собствена съвест).
     Казано по друг начин, практическото отсъствие на користни подбуди в управлението прави аристократа идеалния управител, а колкото по-осигурен е един управник, колкото по-малка е за него опасността да "изтърве кокала" и всички свързани с това привилегии, толкова по-незаинтересован е той от властта и по-кадърно е неговото управление! В тази връзка е полезно да припомним битуващото сред народа схващане, че умния човек, когато е обсаден от ята комари, изобщо не ги гони, защото тези, които вече са се насмукали достатъчно го пазят от новите и гладни пълчища. Наред с това не бива да забравяме и положението, че аристократа отрано знае какво ще е неговото място в управлението и получава съответното профилирано обучение, така че той е подготвен за дейността, която ще извършва, докато плебея-управник, най-често няма никакво мениджерско образование, както казваме днес.
     Впрочем, всичко това е било известно на хората от дълбока древност и се е прилагало в социалното управление далеч преди появата на демокрацията, както и продължава да се прилага в почти половината свят векове след нейното масово разпространение. Небезизвестната тоталитарна номенклатура беше поредния опит за реализация на гореизброените плюсове на предварително определените управници. Основният недостатък на този метод е факта, че народа трябва по някакъв начин да бъде накаран да слуша аристокрацията, като начините за това са най-често само два: или чрез принуда, или чрез заблуда! Ако трябва да се измисли някаква абсолютно невероятна лъжа, която да постигне целта за безропотно подчинение на масите (като това, че аристокрацията има синя кръв вместо червена, както всички останали, или че сам Господ-Бог си е направил труда да ги избере за управници и това трябва да се предава от баща на първороден син и от него на неговия син и т.н. до края на света) — всяко средство е добро, щом постига резултата. Това което е лошо в случай е само, че тази цел не винаги се реализира. Но нека анализираме по-подробно ситуацията, за да видим какво, все пак, липсва на добрата идея, което пречи при повсеместната ù реализация, като по този начин формулираме
 

1. Идеята за Нова Номенклатура.


     Ако човекът от народа бе достатъчно честен със себе си (което, за съжаление, твърде рядко се случва) той трябваше да си признае, че единствената причина, поради която аристокрацията не му харесва особено, е факта, че той самия не е от нея! И не само, че не е аристократ, ами и няма как да стане, след като не се е родил такъв (вярно е, че има някои изключения, но те са толкова редки, че само потвърждават правилото), а в същото време хората се стремят най-силно към това, което е най-трудно достижимо за тях и не желаят да се примирят с невъзможността да влязат в списъка на избраните. Този стремеж, по принцин, е нещо хубаво, защото дава възможност за мобилизация на силите в нужната посока, но в нашия случай това неосъществимо желание просто пречи за успешното управление на масите.
     Хубавото на аристокрацията е социалната среда, в която тя расте и се възпитава, нейната материална осигуреност и желанието ù да направи нещо полезно за другите (защото нищо друго и не ù остава), докато лошото е ... нейната наследственост, която дразни очите на "плебоса", и именно осъзнаването и разграничаването на тези моменти образуват гръбнака на идеята за Нова Номенклатура! Ако намерим начин да "убием" наследствеността, като запазим привилегироваността на една група хора още от рождението им, ще получим само плюсове без минуси, защото считаме за известно (и многократно проверявано), че гениалните способности, в каквато и да било област, не се предават по наследство (нещо което много пречи на потомците на известните личности, защото предшествениците им ги засенчват през целия им живот). Ала възможна ли е аристокрация без наследственост, или това е само една химера? Категорично да — отговаряме ние от Настъплението на Новата Номенклатура (ННН) на първия въпрос, защото разсъждаваме научно и обосновано. Да, разбира се — казваме ние, защото сме реалисти и демократи — а ако други преди нас не са съзряли простото решение, то това е само защото те не са търсили там където трябва!
     Но ако принадлежността към Новата Номенклатура няма да се предава по наследство, тогава как ще се предава тя? Отговорът е действително очевиден — чрез някакъв избор, който няма резон да бъде селекциониращ по зададени критерии, тъй като не е ясно какви трябва да са те, нито пък е възможно да се вземе правилно решение още в детската възраст на избранника (защото жизнената среда трябва да се определя доста отрано)! Тогава не ни остава нищо друго освен да приложим единствено правилния, в обстановка на неточна информация, избор — случайния избор, масово използуван и от самата природа (или Бога, ако предпочитате това понятие). Само случайността може да демократизира идеята за аристокрацията и да я направи привлекателна за народа! Само случайността може да даде шанс на всеки да бъде от (Бого-) избраните, както и да успокои и убеди масите в справедливостта на избора! Само случайността може, хем да направи "вълка сит", хем да остави "агнето цяло", а каква трябва да е точната процедура ще видим в следващата точка за
 

2. Избор на Новата Номенклатура.


     Такъв избор трябва да се провежда всяка година, за да бъде той наистина демократичен и всяко едно дете да има равен шанс да влезе в кръга на избраните. Първото нещо, което трябва да се уточни, е бройката с която да нараства Новата Номенклатура (НН) годишно и приемайки, че основната сфера на нейната дейност ще бъде Парламента, ние предлагаме прираста за един парламентарен мандат да бъде между единичната и двукратна численост на Парламента. При условие, че по регламент изборите стават през четири години, това ще даде годишен прираст на НН от 1/4 до 1/2 от броя на хората в Парламента. Тези цифри ще бъдат допълнително обосновани в хода на изложението, като засега е достатъчно да кажем, че първоначално, докато не се натрупа достатъчно възрастна и работоспособна Нова Номенклатура, ще се придържаме към по-високата бройка, което пък при 200 души Парламент прави точно по сто души годишно.
     Следващото нещо е да уточним възрастта на избранниците и ние се спираме на навършени две години, а поради ежегодността на изборите приемаме за улеснение, че става дума за деца, родени по всяко време на календарната година, която е била три години преди текущата. По-конкретно предлагаме това да става в най-тържествена обстановка на групи от по десет души веднъж седмично, например в събота вечер, започвайки от първата седмица на февруари като се теглят три групи числа, а именно: месец на раждане (като в изборната сфера се зареждат три групи от по 12 числа, за да не се върти тя почти празна), ден на раждане (слагат се 31 числа в сферата) и една група от три цифри — предпоследните от ЕГН, които трябва да идентифицират еднозначно лицето — които се теглят цифра по цифра и с връщане (пак при заредени три пакета цифри от 0 до 9). Годината на раждане се подразбира, защото е една и съща. Тъй като целта е да се избере реално и живо в момента дете, може да се наложи определена група числа да се тегли повторно, като изтеглените до момента числа, които са реални се запазват, а се теглят наново само тези, които не могат да бъдат удовлетворени (например: за 29 февруари при невисокосна година са тегли повторно само деня, но месеца се запазва; или пък изтеглените цифри от последната група не съответствуват на живо лице, или просто дават много голям номер, а за деня няма толкова родени деца — тогава се теглят отново само последните три цифри). При това, ако такава проверка по различни причини не може да бъде извършена в реално време, или пък бъде допусната някаква грешка, изборът се довършва в следващия пореден ден.
     Това ще бъде едно изключително атрактивно мероприятие и ще се следи най-живо от цялата нация с интерес, може би, по-голям от финал на световно първенство по футбол (да не говорим за теглене на тираж на тотализатор или лотария), защото за пръв път в човешката история хората ще се намесят активно в "божиите" работи. Това, обаче, ще бъде една игра без загуби, за разлика от всички други тиражи, където човек трябва да си плати поне билетчето — тук всеки живороден гражданин вече е получил своето "билетче" и остава само да се провери дали то е печелившо, което ще го направи аристократ от нов тип (като ще промени из основи и живота на неговите родители), или е като на всички останали простосмъртни. Важно е да се разбере, че Новата Номенклатура се избира от най-ранна младенческа възраст, без разлика на пол, етническа принадлежност, вероизповедание, материално благосъстояние, и прочее, и е такава до края на своя живот, но само до тогава, като нищо не се предава по наследство на потомството на новите аристократи. Само по този начин достъпът до аристокрацията остава открит за всеки гражданин, като разширява основните демократични права с още едно — правото на всеки да стане аристократ! Но обърнете внимание, че това право не е свързано с никакви задължения за новоизбрания и той може да прави политическа кариера, ако желае, но може да прави и каквото си иска (като си запазва и правото да не прави нищо, ако към това по го тегли сърцето). Преди това, обаче, всеки представител на НН трябва първо да порасне и да се изучи, затова в следващата точка ще се спрем на
 

3. Възпитанието и израстването на Новата Номенклатура.


     До средата на април (а може би и по-бързо) изборите на новото поколение НН ще бъдат вече завършени и към средата на годината — ние предлагаме от 1 юли — щастливите избранници ще могат да постъпят в определените за целта специални номенклатурни възпитателни учреждения. Тъй като най-напред децата са доста малки то до края на годината, в която те навършат шест години (т.е. още четири години) един от техните родители или настойници има правото да живее заедно с детето си, а след това обучението се провежда на базата на седмичен пансионат. Цялостната издръжка на аристократа (и придружаващия го родител, докато той има това право) се поема от тези заведения и, естествено, неговото отглеждане трябва да бъде, наистина, на световно ниво: с малки групи от максимум дванадесет ученика; индивидуални уроци навсякъде, където това се налага, дори обучение в чуждестранни учебни заведения при нужда; най-съвременна материална база; безплатни, не само храна и лекарства, но и учебници и учебни помагала, спортни съоръжения, международни комуникативни връзки, транспорт и екскурзии по целия свят и всичко, което и най-богатия родител не би пожалил за детето си.
     Независимо от гореизложеното, до навършване на възраст за официално приобщаване към Новата Номенклатура, което предлагаме да става на 21 години, всеки избранник ще получава още и по една минимална работна заплата (МРЗ), като до навършване на паспортна възраст сумата се изплаща на родителите му, а след това лично на него/нея. С течение на годините тази материална издръжка няма да престава приживе и дори ще нараства още. Тъй като всяка аристократична система има своята йерархия то и НН трябва да има някакви нива на деление и (докато в бъдеще самите аристократи не решат нещо по-добро) ние предлагаме работното название нюаристи от трети до първи ранг (което звучи достатъчно добре на всички западни езици). По конкретно: до 21 години ще говорим за бъдещи нюаристи и те ще се осигуряват само с една МРЗ; след официалното обявяване на младите нюаристи от трети ранг тяхната осигуровка нараства на 2 МРЗ; после, при достигане на втори ранг, те получават по 3 МРЗ; а при първи ранг — 4 МРЗ. При какви условия и кога ще става повишението по аристократичната стълбичка (както и дали ще има някои промени в изложените цифри) ще решат самите нюаристи, като засега ние предлагаме първото повишение до втори ранг да става не по-рано от 40 годишна възраст и при поне 10 години стаж в демократичните органи на управление, а за първи ранг — поне 55 навършени години и 20 години стаж в тези органи, като може да фигурира и клаузата "за особени заслуги". Това което трябва да се фиксира отсега са само границите и ние определяме за долна граница 2 МРЗ (1 за бъдещите) и за горна — 5 МРЗ, които никога не бива да се надхвърлят. Нека подчертаем, че това е един вид пенсия за всеки нюарист между 1 и 5 МРЗ, но не лимитира доходите им!
     И така, прави се всичко възможно на новите аристократи да бъдат спестени всякакви грижи за прехрана, прилично жилище, служебна кариера или уважението на околните към тях, като се предполага, че оставени да правят това, което искат, те ще правят това, което най-добре им се отдава! След завършване на тяхното образование, обаче, никой не изисква от тях какъвто и да е обществено полезен труд и те могат да водят живота на всички аристократи по света. Някои могат да станат учени, други спортисти, трети ловци или изследователи; може да има и занаятчии, ако това им иде отръки, или пък лекари, космонавти, бизнесмени, естрадни певци, и прочее. Разбира се, може да се предполага, че около 1/4 от тях ще се отдадат на обществена дейност (поне над определена възраст), ако не за друго, то защото, така или иначе, те са вечно пред очите на хората като част от хайлайфа, затова в следващата точка ще разгледаме какво ще бъде
 

4. Участието на нюаристите в управлението на страната.


     Тъй като ние от ННН считаме, че нюаристите трябва да бъдат част от органите на управление, то предлагаме, вместо да се формират отделни камери или специални институции и след това да се определя как те ще взаимодействуват със съществуващите, да има просто заделена квота за Новата Номенклатура във всеки от ръководните органи, а именно: местните Съвети, Парламента и съдебните органи, и тази квота да е винаги 1/3 от общия брой (с точност до закръгляването)! Тази бройка, обаче, трябва да се разбира като максимална, като НН обявява до един месец преди съответните избори колко точно места се заемат от номенклатурата, и ако тя не успее да запълни цялата си квота то останалите бройки се добавят към избираните по общоприетия демократичен начин. Важното е, че повече от своята квота НН не може да заема по номенклатурен начин, но никой не пречи на който и да било нюарист да бъде избиран и като представител на някоя политическа сила по стандартния демократичен начин, защото няма никакви основания да считаме принадлежността към НН за някакво лишаване от общите граждански права. При изборите за Президент, разбира се, не може да поставим квота и затова предлагаме НН да участвува в тях като обикновена политическа сила и представи своя двойка кандидати.
     За разлика от повечето демократични институции, обаче, ние не страдаме от мания за популизъм и, след като за заеманите постове не се изисква никакво специално (демократично, може би?) образование, считаме че трябва да има поне някакви разумни възрастови ограничения като гаранция за натрупан житейски опит, защото управлението, все пак, не е като спорта, науката, или репродуктивната (сиреч, размножителна) дейност, където върховите постижения се постигат най-често преди достигане средата на човешкия жизнен път (т.е. до към 35 - 40 години), а тъкмо обратното! Затова ние изскваме като допълнително условие за заемане на номенклатурните места и следните възрастови (долна и горна) граници: от 30 до 50 години — за местните Съвети; от 40 до 60 години — за Парламента и изборните Съдии, и от 50 до 70 години — за Президента (също Главния Прокурор и някои други възлови постове). Това са достатъчно широки диапазони за кариера във всеки от изброените органи на управление, които предполагат естествена приемственост в длъжностите и в същото време, препятствайки политическата дейност преди 30 годишна възраст, дават възможност на всеки нюарист, ако има съответните способности, да се изяви в някаква друга конкретна дейност (такава, за която се изисква образование), и едва когато не намери такава област, или вече достигне своя таван в избраната преди това, или пък натрупа достатъчно опит и осъзнае, че социалното управление е неговото призвание, или когато, най-сетне, с достигането на средната възраст и постепенното му охлаждане към необмислени младежки постъпки, постигне и един среден (за народа си) мироглед и разбиране за живота, едва тогава да се обърне към политиката.
     След излагането на точните квоти и възрастови граници вече е време да визираме отново темповете на пораждане на Новата Номенклатура, които приехме да бъдат между 1/4 и 1/2 от Парламента годишно. И така, ако вземем едно средно положение от 1/3 и припомним, че и квотата на НН е 1/3 от Парламента, ще получим, че всяка година ще имаме възпроизводство на четиригодишната квота, но ако приемем, че само около 1/4 от нюаристите ще се заемат с политика на посочените възрасти, ще успяваме за един мандат да наберем точно необходимата бройка. Ако след това приемем, че аристократите (както и другите Народни Представители) ще остават средно по 2-3 мандата, ще стигнем до едно дву- до три- кратно покритие, което (според нас) е идеалната конкуренция. Нека напомним, че в страните с класическа аристокрация не повече от (навярно) 1/10 от аристократите се заемат с политика, но в нашия случай на специално формирана такава прослойка от населението можем да очакваме този процент да нарасне. Във всеки случай възпроизводството на НН (в указаните граници) ще бъде в ръцете на самата номенклатура, нещо което при традиционната аристокрация засега никъде не е постигано (а и е доста трудно, да не кажем невъзможно, да бъде постигнато).
 

5. Издръжка на апарата на Новата Номенклатура


     Финансирането на новата за страната ни институция трябва да стане чрез създаване на една Фондация "Нова Номенклатура", която ще се попълва първоначално (и при нужда) от Държавния Бюджет, от редица благотворителни организации и частни лица (можем да бъдем сигурни, че такива ще се намерят), както и от самите нюаристи. Тъй като всеки член на новата номенклатура няма възможност да предаде някакво свое имение или предприятие на бъдещи номенклатурни наследници по родова линия, не му остава нищо друго освен да предава своето наследство на тази Фондация. Тук не става въпрос за дребно имущество, вещи и лично жилище, които остават на семейството му съгласно съществуващите в страната закони, а за действителни реални ценности, които един аристократ може да натрупа за годините на своята (предположително) високо-платена дейност. Във всеки случай ние предлагаме като част от моралния кодекс на нюаристите да фигурира и завещаване на всяка по-значителна собственост на самата институция, на която, всъщност, той я и дължи (наред с късмета си, разбира се). Освен това, всеки доход надхвърлящ една граница от, да речем, 10 МРЗ (няма никакви законови ограничения до колко може да печели такъв човек месечно, а само до колко да бъде неговата аристократична пенсия) предлагаме да бъдат превеждани доброволно от него на Фондацията, с оглед постигане на пълната ù самоиздръжка след време.
     Преди, обаче, Фондацията да натрупа достатъчно средства, за нея трябва да бъдат заделени помещения за обучение, средства за спортуване, почивка, транспорт, и прочее и прочее, които няма как "да паднат от небето". Но дори и в най-неизгодния за народа случай (ако всичко се стовари на неговия гръб), при положение, че годишно за нашата страна се избират само 100 бъдеши нюаристи, чак след 50 години ще може да се очаква техния брой да нарасне до 5,000 души, така че даже и да не се премине дотогава към пълна самоиздръжка на институцията (което е практически невероятно) то тяхната бройка ще съставлява около 1/1,000 от трудоспособното ни население (към 5 млн.) или всеки българин ще "носи на гърба си" още и едно промиля от едно дете, примерно, което е направо смешно като допълнително натоварване, докато предимствата на Новата Номенклатура са огромни!
     Но ние не напразно споменахме преди малко цифрата 50 години, защото след толкова време от избора на първия бъдещ нюарист ще трябва да се проведе, да го наречем, Велик Събор на Новата Номенклатура, на който ще бъдат евентуално коригирани цифрите на прираст (но разбира се, в границите), ще се промени, може би, самото название нюаристи и ще се пререшат при нужда въпросите с финансирането на Фондацията. Тогава, считаме ние от ННН, ще трябва да бъде изработен и някакъв официален Морален Кодекс на нюариста. Тогава, но не по-рано, управлението на НН ще бъде наистина предадено в нейните ръце, защото едва тогава ще може да се счита, че Новата Номенклатура, участвувала вече 10-тина години в управлението на страната (Парламента) и 20-тина години в местните органи на властта, най-после ще достигне своето пълнолетие.
 

В заключение


на нашия Манифест на Настъплението на Новата Номенклатура трябва да отбележим, че основната законова промяна, за да може след време да породим своя аристокрация от един наистина нов тип, се състои в определянето на номенклатурната квота от 1/3 от бъдещите органи на управление, която да бъде заемана тогава когато по възрастови причини това стане възможно. Наред с това, разбира се, трябва да се решат и финансовите въпроси с основаването и първоначалната издръжка на Фондацията "Нова Номенклатура", което, положително, не би съставило трудности, докато емоциите за народа ще започнат веднага и увереността в научно-обоснованото управление (и въобще селекция в обществото) ще влее свежа струя в нашето демократично управление! Да не говорим за световния принос на нашата малка нация към всички страни, които, по една или друга причина, са успели да унищожат своята аристокрация, или пък за които още не са назрели благоприятни икономически и прочее условия за нейното формиране.

     Към научно осмисляне на понятието номенклатурни кадри, като специално отглеждани и възпитавани, избирани от съдбата и покровителствувани от хората, кадърни народни управници!

     Към нова и по-пълна демократизация на обществото чрез официалното признаване на правото на всеки гражданин да бъде аристократ от нов тип!

     Напред към бъдещото Настъпление на Новата Номенклатура!

 
 

Край на тази част

Нравится
12:00
35
© Христо Мирский
Загрузка...
Нажимая на кнопку, вы даете согласие на обработку своих персональных данных.
Нет комментариев. Ваш будет первым!

Все авторские права на произведения принадлежат их авторам и охраняются законом. Перепечатка произведений возможна только с согласия его автора. Ответственность за тексты произведений авторы несут самостоятельно на основании правил ЛитСалона и Российского законодательства.


Пользовательское соглашение